Ангел Хаджипопгеоргиев

Живял някога един разбойник. Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал „Стига”! А после…?! Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: “Кажи ми, Боже, как да откупя лошотиите, дето съм сътворил, как да се измия от кръвта человеческа?”. И като го правел това много пъти, най-накрая отговор дочул от ангел само за него виден: “Купи лозе и къща в него съгради, та там сам в размисъл и работа заживей, и който от там помине с грозде гощавай! А пари за гроздето да не вземаш - тези, дето си награбил до края ти ще стигнат!”.

И купил лозе на южен скат, па къща в лозето съградил, колкото за себе си. Ни жена потърсил, ни скот някакъв. Хубаво и слънчево грозде раждало лозето и без да му се свиди, на людете божии го раздавал, а те го благославяли и хвалили за доброто му сърце, за смирения му живот и поглед. Година, две… пет.

И пак отишъл в храма, че не знаел къде другаде да иде. И пак се Богу замолил, и заразпитвал: “Докога, Боже, така да живея и ни жена, ни скот при мене да не се свърта? Как, Боже, да проумея, че кръвта человеческа съм отмил и греховете изкупил?”.

И пак ангел, само за него виден, се явил и отговор от Бога предал му: “Фенер пред къщи да сложиш и кога фенерът се сам запали и засвети, тогава можеш за жена, деца и добитък да помислиш, и на стари години щастието да усетиш!”

Сторил, каквото ангелът заръчал, сковал от желязо и слюда чуден фенер. Зачакал разбойникът този фенер красен сам да огрее пред дома, а той все така си стоял незапален…

Един ден през благодатната есен на лозето конник се задал и разбойникът изтичал на пътя, а в двете ръце чепки грозде стискал, та пълен от тук пътникът да продължи. Не спрял конят обаче, не дръпнал конникът забързан юзди и от гроздето не поискал да вземе. Тогава в яда си камъченце малко разбойникът по него хвърлил. Подплашил се конят, метнал човека в прахта, а той си ударил главата в една скала и там духа свой Богу предал. Разбойникът се завалял в прахта и заскубал просребрелите вече коси. Завайкал се: “Защо, Господи, провалих всичко, защо с нов грях омърсих душата си грешна, та вече два живота няма да стигнат да се очистя?”. Тогава глас отвътре чул: “Обърни се и виж фенера!”.

Обърнал се грешникът и какво да види - фенерът сам се е запалил и в деня силно е засветил.

И тогава ангелът дошъл и му казал: “Този човек бързаше към града и щеше да попречи за едно венчило, от което ще се роди гений”.