СИНИГЕРИ
превод: Тихомир Йорданов
Да грабнеш посред зима ските.
Синигери да слушаш ти,
когато из гората скиташ,
занесен в тия красоти.
Забравил приказки и книги,
и нечий шумен юбилей -
смеха на бора бял ти стига
в ръкава бял да се люлей.
И само тишината тука
ти стига да усещаш как
лъчът през клонеста пролука
разяжда падналия сняг.
И след виелица, самотен,
да плачеш тихо и без свян
над примитива, изработен
от зимата. А после сам
да стигнеш края на гората,
да постоиш като на праг,
отделящ злото на земята.
И зърнал селото, ти пак
да тръгнеш, без да се обръщаш.
И „добър ден” подир това
във крайната студена къща
да донесеш вместо дърва.
Загледан мълком във тавана,
да виждаш други небеса,
да знаеш: малко ти остана
за смях, за плач, за чудеса.
И с мисълта за хляба умно
да помълчиш, щом дотежа
да се улавяш в честна дума,
тъй както другите - в лъжа.
В дома се връщаш все тъй жаден.
А в снегопада, виж, сами
синигерите кротко падат
като от хор запял - псалми.
