Олекса Ющенко

превод: Иван Давидков

Край пътя пихме, седнали за кратко,
от кладенче бълбукащо и сладко.
Тъй сладко беше то във тая жега,
че даже лястовичка пи от него.

Баири стръмни. И отново ниви.
Стоят там слънчогледи мълчаливи,
замислени сред блокове огромни -
на конници Довженкови подобни.
Ей връх висок. Там в бой за свободата
е паднал Христо Ботев - и земята
не в гроб, в сърцето си го приютила -
земята българска, добра и мила.

- О, дай ми сили, щом въстане роба,
и аз в борбата да си найда гроба! -
до нас достига неговият глас
и всяка дума грее като клас.

Тя и в народната душа светлее.
Сърцето на поета пак живее -
то е в росата по тревата близка,
то е в цветята, в плисналия Искър,
то е в лозята, цъфналите рози
и в ореха клонат до коловоза.

От ритъма му тръпнат враговете.
Подобно мисъл Ботева блести пред нас шосето.