Алексей Ланцов

превод: Георги Ангелов

***
През облаците виждам светлината
на невидимо слънце.
Силуетът ми прилича на дърво.

——————————

***
Смъртта идва като дългоочакван ред,
завършващ поемата на живота.

——————————

***
Есенната гора мълчи
като златна клетка,
от която някой е пуснал
всички птици.

——————————

***
Дървото
стана
листопад.

——————————

***
Животът на поета е сънят на прозаика.

——————————

***
Сълзите са истински само тогава,
когато не искаш да плачеш.

——————————

***
Виждали ли сте някога
побелели листа?
Те са в душата ми.