Димитър Хаджитодоров

Привечер вятърът довлича тежки облаци. Цяла нощ дъждът пристъпва тихо сред падналите листа. Сутринта дворът е мокър, но под дървото във влагата се търкалят  стотици  орехи. Такъв урожай има за първи път и аз клякам под клоните, за да събера щедро разпръснатите плодове. Пълня цяла кофа за десетина-петнадесет минути. Когато вдигам глава, виждам лицето на внучката ми Даринка, залепнало за прозореца.

- Дядо, какво правеше под дървото? - посреща ме тя на вратата.

- Събирах орехи, Дари. Нощес вятърът ги е обрулил. Нося цяла кофа.

Дари поглежда към товара ми и се усмихва, когато чува трополенето на черупките.

- Ще ги отнеса на тавана да съхнат. - казвам аз. - Преди няколко дни в града минах край китайски ресторант. На тротоара до стената лежаха три - четири килограма орехи, огряни от слънцето. Сега дойде ред и на нашите…

Излизаме на двора след закуска и Дари застава засмяна под дюлята в други край:

- Тук също има орех, дядо. Как е паднал толкова далече?

Орехчето лежи в чатала на стволовете, поставено сякаш от грижлива ръка.

- Някой го е донесъл тук… - казвам след минута. - Сигурно ни гостува катеричка, която е скрила нещо за през зимата.

- Тук има ли катерички? - интересува се Дари.

- Не съм виждал, но ореха издава присъствието й, колкото и предпазлива да е. Може би ще я срещнем тези дни…

Катерицата се появява към обяд. Тя търси нещо на масата под дюлята, после спокойно се покатерва на близкия бор. Трябва ми половин минута, за да я заснема. Показвам клипа на Дари и казвам, че сега можем да я видим, когато пожелаем.

След това разказвам на внучката си странна случка. На улицата, преди да пресека, се потропва тихо по асфалта. Сетне близо до мен се спуска сойка и грабва нещо от земята. Сценката се повтаря още два пъти и аз едва тогава разбирам, че птицата пуска орех от високия стълб, в очакване да се разчупи. Един ден по-късно същото упражнение прави и голяма сива врана, заета сериозно с това занятие.

Някога покойният ми баща разказа, че орлите, ако грабнат костенурка, я хвърлят  от високо върху скалите, за да разбият бронята й. Тогава не повярвах много на тази история. Сега съм сигурен, че татко бе съобщил пълната истина.

Деянията на орлите не се харесват на внучката ми, но какво можем да направим, след като те се хранят със зайчета, кокошки и други малки животни.

Говорим за птици и виждам две от тях, пъстри сиво-кафяви, които се завъртат над лозата. Скорците проверяват дали е останало неприбрано зрънце, преди да поемат на път.

Казвам на Дари, че през лятото те похапват от черешата.

- Това пакост ли е? - пита тя.

- Не, - отговарям аз. - И черешите, и гроздето стигат за всички. Някои стопани поставят плашила, но аз нямам намерение да правя това.

Внезапно Дари забелязва нещо в тревата. Тя се навежда над лъскавата черупка на бръмбар, чиито атлазени зелени крила като че сияят на слънцето.

- А, това какво е? Блести както скъпоценно камъче…

- Не, Дари, това е бронята на бръмбар, който лятото живееше в компоста.

- Сам ли? - интересува се Дари.

- Не, бяха голяма компания. Излюпиха се в компоста, между гниещите листа, а когато израснаха като бръмбари, няколко дни бръмчаха силно, като развалено радио. Сигурно обсъждаха нещо… По-късно аз извадих готовата пръст с лопата и в кофата попаднаха цяла шепа вече мъртви бръмбари…

- Защо са умрели? - недоумява Дари.

- Защото са изживяли живота си… - казвам аз. - Те са се излюпили от малки яйчица, израснали са в топлата гниеща шума, превърнали са се във бръмбари, снесли са своите яйца и са умрели. Догодина сигурно ще има нови бръмбари…

- Колко много животни живеят наоколо, - учудва се Дари. - В града виждам само гълъбите и врабчетата….

- Тук е по-спокойно за тях и никой не ги преследва. Ако водата в реката бе чиста, можеше да има и рибки и аз щях да ти хвана някоя и да я поставя в аквариум…

- Ами ако хванеш златната рибка? Какво ще искаш от нея?

- Първо здраве за нас, за нашите приятели и роднини и за всички, а ако изпълнява по три желания, ще помислим и за още нещо…

Последните ми думи ни развеселяват и Дари казва уверено:

- През лятото ще дойда да живея при вас, по-далеч от града, и ако някой почисти рекичката до тогава, сигурно ще видим и златната рибка!