Господин Господинов

Сутрин е, 7 часа. Отварям очи и през панорамния прозорец навлиза пъстроцветната есен на Кайнадинския рид с бялата Станевска махала в подножието.

Днес ни предстои път към „Турлук”-а, насрещен рид от другата страна на р. Черна. Не се съмнявам, че така се е събудил и спътникът ми в днешното приключение.

Приготвям се и в 8 часа и 30 минути звъня по телефона. В пълна готовност сме, денят е с нас. Обещава да бъде слънчев, с перести облачета на небесния свод.

Участниците в пътуването сме трима - двама археолози, баща и син, и един геолог. Пътят към Турлука е отдавнишна идея на бащата. Синът ни подсигурява с транспорта и в пешия преход.

За десетки минути сме до храма „Св. Пантелеймон”. От тук започва пешият преход. Трябва да преодолеем разстоянието в двете посоки и да решим общата археогеоложка задача.

Ще се върнем и с богат снимков материал от небесната вис, с поглед към града, Смолянските езера и безкрая на Родопите.

Туристическата пътека се вие по северния склон на Турлука, наляво и надясно, нагоре и надолу, със стълбички, парапети и без тях.

Между столетни ели и смърчове, разкрасени с жълтата палитра на малки широколистни храсталаци. Понякога се отваря поглед към огрените в слънце Смолянски езера.

Изкачваме се на хребета и се показва красотата на града ни. Така с почивки стигаме най-високата точка „Кукольката” - 30-метрова скална игла, устремена в небето.

Минаваме в подножието й от югоизток, спускаме се надолу по стръмната урва, която предстои да преодолеем нагоре и при връщането. Успяхме и в двете посоки, казвам го, изпреварвайки събитията, защото бе най-трудното в прехода.

А сега, разказана на популярен език, на земите около нас. Родопският масив /планина/ е древна земна твърд, изградена от скални комплекси, на възраст 1-1,5 милиарда години.

Учените-геоисторици са разделени в мнението си за месторождението на този масив. Едните смятат, че е роден на място. Другите, че е пришълец от Африка или Арабския полуостров.

Така или иначе, по-късно днешните земи в района от Мугла до Устово, от Стойките до Арда преди 25-35 милиона години са област на титанична вулканска дейност.

Това, което днес след 25 млн. години виждаме, е дело на последваща геоистория, та до ден днешен.

Районът е изграден от вулкански скали, останали от времето преди 25-35млн. години. Наричат се риолити. Приповърхностен аналог са надълбочинните гранити и произлизат от едно магмено огнище в недрата на нашата планета.

Тук те са плод на интензивни изливи на огнетечна лава, на горящи в небето облаци от късове лава, на вулканска пепел, стелеща се по земната твърд.

След нелекия спуск по стръмната урва стъпваме на огромна площадка от около 10000 кв. м. Погледът се рее свободно на всичките 3600.

На 200-300 м. под нас, кажи-речи в краката ни, е неземната красота на езерата и града ни. Поседнали в беседката за кратка почивка, споделяме какво ни доведе тук и какво трябва да свършим.

Археологът-баща разказва кратката история на археологическите разкрития по тези места. На Турлук-а и в неговото подножие се крият крепости, поселища и съдби от отдавна минали времена.

Техният център е разкритото на площадката светилище. Мечтата му - да облагороди и свърже тези разкрития в единен комплекс за бъдните поколения. Идните да знаят, помнят и пазят своите корени.

Площадката започва с тесен проход с ширина 20-30 м. Бързо придобива почти кръгла форма и завършва с шеметно високи скални стени.

В нейната кръгла част се наблюдават две относително равни повърхности, с разлика във височините от порядъка на 3-5 м.

В по-ниската южна повърхност на югозапад се оформя окръгло понижение с диаметър около 5 м. с добре загладено и силно затревено дъно.

Не бяхме подготвени с инструменти за почистване на тревата, за да видим маскираните от нея множество дупки по дъното на понижението.

Предполага се, че именно тук са извършвани тайнствени, магически ритуали на посвещението. При обхождането на цялата площадка виждахме редки и значително по-малки дупки в скалата.

Тях не бе трудно да дешифрираме. Риолитовата лава, следвайки пътя към земната повърхност, заграбва късове от заобикалящите скали.

Претопява ги частично, а останките от тях, силно нарушени под въздействието на повърхностните фактори на изветряне, се разрушават окончателно и образуват наблюдаваните от нас дупки.

В мястото на понижението човешка ръка е дооформила и умножила дупките за целите на изпълняваните тук ритуали.

Завършихме професионалната част на прехода, удовлетворени и с решение отново следващата година да посетим обекта, като довършим несвършеното.

Отдадохме се на фотолов, който нямаше как да не бъде успешен в този прекрасен есенен ден на циганското лято.

И, разбира се, завършихме с богат обяд и топъл чай, за който се бе погрижил инициаторът на прехода. Полежахме на сухата трева под лъчите на ласкавото слънце и освежени поехме обратния път.

Днес бяхме до тук. Ще го правим и в бъдеще. Сега е ваш ред - успех!