РОМАНЪТ „МАЙКА” В КОНТЕКСТА НА СЕГАШНОТО

Атанас Родозов

След настъпването на демократичните промени в България през 1989 година, четива като романа на Максим Горки „Майка”, струва ми се, остава някак в периферията на читателските търсения; проблематиката, с която е обвързан, е особено чувствителна за обществото ни днес - с този текст се поставят основите на социалистическия реализъм в литературната наука.

Книгата не е преиздавана в годините на прехода, дори към момента дигитализирана версия не може да се открие и в интернет пространството; за разлика от социалистическа България, където е имало особен пиетет към подобен тип съчинения (което е и абсолютно разбираемо), рецепцията е в доста по-голям мащаб, многократно е преиздавана и са се писали дори цели монографии и изследвания върху творбата, сред които „”Майка” на Максим Горки и въпросите на социалистическия реализъм” на Борис Бурсов и колектив (1952), „Романът на Максим Горки „Майка”" на Йордан Цонев (1967) и прочие.

Актуален ли е днес и в днешната геополитическа ситуация романът „Майка”? Безспорен факт е, че обстоятелствата са доста променени в глобален план от времето, когато е писан (Царска Русия, започнат през м. юли 1906 г.).

Обскурантизмът е изтласкан осезаемо от цивилизованите - или поне така зовящи се общества, парадигмите са дълбоко променени.

Въпреки това, романът (или повестта, както някои изследователи от близкото минало посочват), носи своите дълбоко вкоренени, абсолютно актуални за съвременната епоха уроци, с които достойно заслужава да се именува „класика”.

Осъзнаването на проблема е първата крачка към разрешаването му. Така се случва и с централния персонаж в „Майка” Павел Власов, който тръгва - първоначално сам, а впоследствие набирайки последователи по пътя към възхода на справедливостта, към „тържеството на социализма”, борейки се срещу явния капитализъм, срещу репресиите на буржоата, срещу експлоатацията на работническия труд.

Макар днес понятието „социализъм” в голяма степен да е натоварено с негативни конотации, все още има хора, които милеят по него; същите тези хора виждат в демокрацията причините за своите неудачи.

Алтруизмът, който се наблюдава у протагонистите в „Майка” би могъл да бъде пример за обединение и на обществото днес, вечно разделяно от един или друг фактор.

Не липсва противопоставяне; част от пролетариата, цял живот гледайки нихилистично на цялото битие, не вярва във възможността за промяна, когато започва - тихомълком, борбата с разпространяващите се във фабриката позиви.

Пропорционално, тъй наречените революционери, са напълно убедени в своята правота и осъзнавайки напълно бъдещите трудности, през които неизбежно ще преминат, се обединяват в името на каузата.

А каузата е именно: свобода, достоен живот за всички и равномерно разпределение на благата (каквато е и идеята на самия социализъм).

Нима не копнее (по-голямата част от) обществото ни днес за подобна цел? Ежедневно медиите обявяват мрачни статистики за страната ни, посочват ни като „последни в Европа” по един или друг жизнен показател.

Позитивизмът в социума ни е в особено ниска степен, но (масово) хората не излизат да заявят открито позицията си; демокрацията, за разлика от диктатурата, позволява това, дори без последиците, които има в романа на Горки - преследвания, обиски и затвор, обстоятелства, произлезли от действията в името на общественото дело.

Аксиологизира се повече собствената сгода, егоизмът, хората не са водени от идеите за общо благоденствие; „борбата”, ако въобще може да се конкретизира така, се води основно във виртуалното пространство и социални мрежи, чрез публикации, които не водят до нищо съществено.

Хората пишат и говорят за „промяна”, без да са готови да работят за нея. Тук романът дава своя урок - ако я искаш (промяната), трябва да се бориш за нея, дори понякога цената да е особено висока. А нима не е достатъчна мотивация да осигуриш по-доброто „утре” на своите деца?

Точно майката в романа, която поема по пътя на революцията, редом с младите, е фигурата, чрез която авторът прави контраста между старото и младото поколение, техните концепции и възгледи за устройството на света като цяло.

От друга страна, „Майка” почива на реални исторически събития. Пелагея Ниловна и Павел Власов са прототипи на реално участвали в революционното движение в Русия личности; романът дава сведения, макар и частични, за този период от Руската история от началото на ХХ век, историзмът е безспорен; а историята има своето значение и трябва да се знае и помни.

Илюстрирани са - както и в редица български творби, архаични семейни отношения, патриархат срещу матриархат, поставянето на жената на по-ниско от мъжа стъпало в социалната йерархия; пак в контраст с все по-широко обхващащата в глобален мащаб идея за феминизация и борбата за равноправие между половете.

Ролята на жената - и на „майката” е не по-малка от тази на мъжа и това е съвсем експлицитно заявена теза и в романа на Горки.

Редица житейски мъдрости и уроци могат да се извлекат от повествованието, но най-големият урок е за обединението, пробуждането на нацията, в приемането на едни общи универсалии и борбата за тяхното осъществяване.

Съвсем не е случайно мястото, което е заемал (и заема) романа на световната литературна сцена, а класиката е именно такава, когато е устояла на времето.

„Майка” е роман, който се помни след прочитане, написан на сравнително прост и достъпен за масовата аудитория език, но струва ми се, интересът към него (у нас) трябва в някакви граници да се възроди - не само заради безспорните му литературни качества, но и заради поуките, които могат да се извлекат от сегашното - и вярвам, бъдещите поколения.