МИЛИОНЕРЪТ
Милионерът седеше в офиса си и ровичкаше в мрежата. Търсеше клюки за новата телевизионна метеороложка Тина Линская. Красавицата безспорно бе находка за Канал 5, на който той следеше по вечерно време футболните мачове от испанското първенство. За повечето метеорологични момичета се носеха подкопаващи реномето им слухове - най-често лъсваха в „Уикенд” и в жълтите вестници. Мацките от прогнозите, демонстриращи безукорни тела, поднесени в луксозни модни опаковки, най-често в живота се оказваха чисти идиотки. Повечето се увличаха в евтини любовни авантюри с редактори и анализатори, биваха набързо изоставяни и се проваляха. Актриси и танцьорки отвличаха гаджетата им, за да бъдат изоставени и те на свой ред. Милионерът имаше добро мнение единствено за японката Михоко Шиа, която си имаше семейство и се държеше на ниво.
Неочаквано екранът на компютъра потъмня и премина в режим „сейф”. Милионерът отпусна отегчено ръце. Токът бе спрял. Ядосан от поредната авария, шефът се надигна и тръгна към дрешника. За да стигне до него, премина през още три спомагателни помещения - две заседателни зали и една стая за освежаване. Целият офис бе разположен на площ от около 400 квадрата. В дрешника шефът се съблече и хвърли ризата и костюма на една празна стойка. Навлече марков анцуг и обу скъпа имитация на футболни маратонки. Взе малка чантичка с дълга каишка и се отправи по друг маршрут из офисния лабиринт. Надникна от една врата в стаята на секретарката и я уведоми кратко:
- Изчезвам, Диди! Писна ми вече! Ще врътна едно кръгче и се прибирам!
- Добре, шефе - изгука момичето, което тъкмо преписваше от интернет рецепта за чизкейк.
Милионерът отдавна не бе излизал без колата си. На уличния ъгъл видя добре облечен мъж да рови със стик от подомиячка в кофата с боклук. Реши, че е неприятно недоразумение - човекът вероятно бе изхвърлил ценна вещ заедно с домашния отпадък. Опитваше се да си я върне. Младият богаташ го отмина. Насочи се напряко и пресече през някакъв двор. Неочаквано по главата му нещо се посипа. Той инстинктивно отскочи. Около него нападаха трохи. Вдигна глава към балконите, но нищо не забеляза. „Безработни старци” - заключи милионерът. - „Сигурно са пуснали рекламите между турските сериали”. Гълъби запърхаха и се сбиха за трохите пред краката му. Той побърза да се измъкне на улицата. Дочу тъжно, пискливо мяукане от амбразурата на едно мазе. Спря се любопитен и надникна. От мрака го гледаха фосфоресциращи котешки оченца. Животинката измяука продължително. Човекът се огледа. Наблизо забеляза мини-маркет. Отиде и закупи четири пражки кренвирша. Върна се до амбразурата, наряза ги на ситно с джобното си ножче и примами котето. То замърка и загълта лакомо хапките.
Милионерът тръгна напосоки покрай речния канал. Неизвестен прошляк си търсеше белята покрай водата, за да се добере до празно бирено шише. „За какво ли му е” - учуди се богаташът. В този момент бродягата цопна във водата.
- Помощ! - изграчи бездомникът.
Милионерът се огледа. Никой нямаше намерение да помага. Тогава той бръкна в чантичката и извади квадратен предмет - рулетка. Изтегли десетина метра от лентата и я прехвърли към несретника. Той се хвана за нея. Богаташът завърза кутийката към близкото дърво и се отдалечи потресен. Зави по улица „Граф Игнатиев” и се огледа. Във входа на близкия ъгъл бяха клекнали две циганета. До лицата си бяха прилепили найлонови торбички. Те се издуваха и свиваха от дишането и издишането на децата.
- Спрете, бе! - възмути се милионерът. - Престанете с тези гадости!
Той извади от чантичката две зелени банкноти и ги пусна пред циганетата. Те захвърлиха торбичките, грабнаха едрите пари и побягнаха. След десетина метра милионерът едва не се препъна пред месарския магазин в подредените направо върху тротоара кори с яйца, бурканчета и шишета с мляко, пликчета със сланина и суджук. Гурелив селянин го подкани: „Баце, земи си от менека домашно производство от село!” Богаташът пъргаво прескочи неочакваното препятствие. „Какво правят тия торлаци тук?” - озадачи се той.
Пред руската гимназия милионерът отново забави крачка. В близкия вход три ученички с афроплитки и безсрамно къси полички дърпаха трева. На метри от тях преподавателите им безучастно пушеха скъпи цигари. Младият богаташ се огледа. Отпред бе Народното събрание. Отзад - Вътрешното министерство. „Проклятие!” - изруга той мислено. - „В каква държава се намирам? Защо плащаме данъци?”
Милионерът ядосано зави надясно. Пред входа на хотел „Радисън” две яки ченгета от КАТ пушеха пури. Фуражките им се търкаляха на близкия перваз. Вбесен, младият богаташ се шмугна между тях. Пиколото го разпозна и се втурна да го настани в салона. Той извади смартфона си и натисна едно копче. Отсреща веднага вдигнаха.
- Диди, засечи къде съм и изпрати шофьора! - нареди дрезгаво шефът. - А ти - погледна той към пиколото - донеси 200 грама от 30-годишното! Без лед!
В офиса милионерът бавно идваше на себе си. Токът вече бе дошъл. Той погледна искрящия екран на компютъра. Оттам му се усмихваше на фона на безоблачна прогноза луксозно накипрената метеороложка Тина Линская.
