ПОБЕДЕНИТЕ

Пантелей Матеев

Защитници на градове, които се предават, -
герои сред разгрома на загиващи страни, -
историята няма да ви увенчай със слава,
народна благодарност няма да ви осени!

Били сте вий от героичен подвиг възвисени,
срещу стоманен вихър сте подлагали гърди, -
но жертвата ви е била напразно, победени, -
напразно - смелостта ви в смъртните беди.

Че с тежки танкове врагът нахлу в земята ви,
надвисна с бомбовозни ескадрили върху вас
и там, където хлебородна жертва бе посята,
раздипли гибелните мрежи на отровен газ.

И в оня час на отчаянието и погрома,
когато молехте пощада с бели знамена, -
сърцата ви, навярно, е разкъсвал тъжен спомен
за знамената горди на свободната страна.

Тогава, спомнили жените, рожбите си мили, -
дочувахте предсмъртен вик да ви зове
и образи съзирахте, зловещо отразили
смъртта сред ужаса на разрушени градове.

Земята родна, сякаш, е простенвала тогава
със ропота на падналите в минали войни:
- Тежат ми вековете с кървавата бранна слава.
- Тежат ми купищата трупове и съсипни!…

Такъв е въздухът на разгромените отечества,
които враг надмощен е жестоко поругал.
Тогаз - за да ви чуе цялото човечество, -
бойци, готови сте да викнете: - О, докога!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 453, 13.12.1939 г.