НАПУСНА НИ ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ

С голямо прискърбие Ви съобщавам, че нашият приятел и съратник д-р Веселин Стоянов и активист от “България без граници” е починал! Погребението ще се състои на 23.11.2021 г. в Централните софийски гробища от 11:00 ч. в Ритуална зала. Нека продължим всеотдайното му дело за защита на българските национални интереси и за добруването на България.

д-р Дориян В. Александров
неформален кръг “Онгъл”

——————————

Веселин Стоянов е роден във Варна през 1932 г. Учи в немското училище, след това в българско и като извънреден ученик във френския колеж (закрит през 1947 г.). Изключен от гимназията - завинаги от гимназиите във Варна и за две години от цяла България. Завършва като частен ученик в гимназия в гр. Провадия. Започва работа като цигулар в градския симфоничен оркестър във Варна, но е изгонен като „враг”. Явява се на изпит в симфоничния оркестър в Добрич (тогава Толбухин), приет е, но след три месеца пристига “сигнал” от Варна за „вражеската” му дейност и по предложение на партийната и профорганизация е уволнен. Прибира се във Варна, но наскоро след това е арестуван и осъден на една и половина години затвор (1951). Предложено му е да работи за ДС, но отказва. Въпреки че издържа конкурсния изпит за Музикалната академия, не е приет, тъй като за втори път отказва сътрудничество на ДС. Завършва Духовната академия. Работи като цигулар в Държавния симфоничен оркестър в Перник. Заради разногласия с партийната организация му е казано, че като бивш политически затворник може да се занимава със шпионаж, затова му предлагат да започне работа като учител по цигулка в школата в гр. Радомир. Там работи 5 години, без да живее в града, пътува. Завършва немска филология в СУ и работа като преподавател в Школата за езикова квалификация на ръководни кадри. Работи на хонорар в Българския културен център в Алжир и като преподавател в западногерманския културен център също на хонорар. След завръщането си в България е уволнен и дава частни уроци по немски език и цигулка. С известни премеждия защитава дисертация по философия. Започва работа като редактор на сп. „Проблеми на културата”, впоследствие като отговорен секретар и заместник-главен редактор. Уволнен през 1988 г., отново дава частни уроци, на 1.11.1989 е назначен за главен редактор на сп. „Библиотекар”, както и заместник-главен редактор на сп. „Проблеми на културата”. През 1992 г. заминава за Берлин като пълномощен министър и ръководител на българската мисия в града. Заради разкриването на корупционни практики, кражби, незаконни валутни трансфери и продажби на имущество и автомобили е уволнен през 1993 г. Остава на работа в Германия. Там регистрира месечния вестник „България без граници”, който излиза 14 години, но от пролетта на 2011 г. е спрян по финансови причини. Вестникът се разпраща по цял свят - Америка, Канада, Австралия, цяла Европа, бившите съветски републики, където има голяма маса българи. Председател е на Национално сдружение „Гражданско общество в България”. Издал e няколко книги, сред които „Култура в бизнеса” (1 част, 1988), „Култура в бизнеса” (2 част, 1989), „Спомени, предназначени за утре” (1997), „Цинизмът на новото време” (2002). През 2014 г. излиза книгата му „Българска мозайка”, а през 2020 г. - книгата „Ние и светът. Вестник „България без граници”. Статии и документи 1999 - 2020″, част първа 1999 - 2014 вкл.

Поклон пред светлата му памет!