ПРЕДИЗВЕСТЕНИЯТ КРАЙ НА КОНФЕРЕНЦИИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА НА ООН

Румен Воденичаров

Демокрацията е балон, който е виси
над главите ви и който следите с поглед
нагоре, докато други хора тършуват по
джобовете ви.

Бърнард Шоу

На 12 ноември 2021 г. приключи СОР-26 т.е. 26-тата Конференция на ООН за изменение на климата. Бидейки отложена с цяла година заради пандемията от COVID-19, тя не беше съпроводена с големи надежди. СОР (Соnference of Parties) на английски означава Конференция на страните по някакъв общ проблем. Само че най-важните страни и най-големи замърсители на атмосферата с въглероден диоксид (Китай) и метан (Русия) не приеха да участват с лидерите си Си Дзин Пин и Владимир Путин. Още на предварителната конференция на G-20 те бяха разбрали, че на „климатичната Евровизия” в Глазгоу техните страни ще бъдат обвинявани във всички възможни грехове за промените в климата от същите глобалисти, които сега гузно мълчат както за измамата с „озоновата дупка”, така и за това, че атомната енергетика (АЕ) е спасителната сламка за безвъглеродната икономика.

В родината на уискито пристигнаха 25000 гости от 200 страни. Между тях имаше 100 държавни глави, долетели на 400 самолета, които отделиха 13 000 тона въглероден диоксид в земната атмосфера. Няма точна информация какъв е бил броят на въздържателите, загрижени за земния климат, както и за броя на буретата с шотландско уиски, изпразнени по време на конференцията.

Първите два дни бяха дни на големи приказки, призиви и обещания, също както и в Париж преди пет години. Всички държавни глави говореха за продължаване на стратегията на Парижкото споразумение, въпреки че на експертите им беше пределно ясно, че „идеята за повишаване на температурата на Земята с 1.5 оС вече не е жива, но не й дават да умре, за да се поддържа вярата, че Човечеството ще се спаси от катастрофата”. Председателят на СОР-26 Алок Шарма (Индия) изплю и камъчето: „Към нас е обърната последната надежда на света - да задържим затоплянето на 1.5 оС, защото в момента тенденцията е към 2.7 оС.”

Преди да се разотидат до следващата среща на СОР-27 през 2025 г. все пак част от страните-участници подписаха 2-3 рамкови декларации. И защо да не подпишат след като за неизпълнението им няма санкции.

Към първата декларация за изоставяне на въглищата като енергоизточник се присъединиха 40 страни, но без Китай, Индия, Австралия и САЩ. Причините са очевадни: Съединените щати притежават най-големите залежи от каменни въглища, които ще ги направят енергийно независими при следващи кризи. 80% от китайската икономика се захранва с електроенергия от въглищни ТЕЦ-ове. Русия сега планира да строи 800-метров мост над р. Амур, за да не се превозват изнасяните за Китай каменни въглища по море. А Индия разчита на тотален внос на въглища от Австралия и няма намерение да спира икономическия си растеж до 2070 година.

Към втората декларация за спиране на изсичането на горите се присъединиха 100 страни. Бразилия и Индонезия се ангажираха да не секат гори след 2030 г. Това може да се изглежда като победа на климатичните алармисти, но всъщност обещанието е неизпълнимо.

Третата рамкова декларация се отнася до газа метан (СН4). Дойде редът този парников газ да бъде обявен за по-опасен от въглеродния диоксид. Естествено виновникът беше посочен. Това е Русия с нейните сонди за природен газ. 80 страни подписаха, че до 2030 г. емисиите от метан ще бъдат съкратени с 30%. И в този случай Китай, Русия, Индия и Иран се въздържаха.

Атаката срещу метана вероятно ще продължи като натиск върху страните с развито животновъдство като Аржентина, Бразилия, Нова Зеландия, тъй като преживните животни отделяли много метан. Проблемът тактично беше оставен за СОР-27. За водните пари като парников газ нито дума.

Домакините изключиха видеоконферентната връзка на СОР-26, за да не се чуят аргументите на руския и китайския президенти.

Кралица Елизабет II изказа увереност, че решенията на Конференцията на ООН СОР-26 са за благото на Човечеството и ще влязат в школните учебници като пример за солидарност на народите. Британският премиер Борис Джонсън както винаги беше фриволен: „Човечеството се помайваше дълго по отношение на климата. Сега до полунощ остава само 1 минута и е време да действаме!”

Президентите на САЩ Байдън и Обама не пропуснаха да обвинят Доналд Тръмп за излизането на САЩ от Парижкото споразумение. Те охулиха ВВП и Си Дзин Пин, че имат толкова климатични проблеми, а не са в Глазгоу. „На Путин даже му гори тундрата” - каза Бидона, преди да задреме, без да прави разлика между „тундра” и „тайга”.

Президентът Макрон, който е принуден да настоява за нови атомни електроцентрали, обеща Франция да започне изготвяне на 6 малки атомни реактора, които да предложи първо на Полша. Дали обаче и с техния договор няма да се случи това, което се случи с договора за подводниците?

На СОР-26 се потвърди, че в Европейския съюз има силно антиатомно лоби. Директор от фондация „Хайнрих Бьол” твърди, както и други експерти, че: „Ядрената енергия е мъртва. Това е технология от миналия век”. Но не си дава сметка, че Германия продължава да внася ток от АЕЦ-ите на Франция и Чехия.

Друг умник, Франс Тимерманс, който подозрително посети България преди Конференцията на ООН, пък намери кусур на атомната енергия, че „не отговаряла на критериите за устойчиво развитие на Европейския съюз.” Сигурен съм обаче, че една финансова инжекция от Бил Гейтс ще го накара да си промени мнението.

В Глазгоу имаше и критики към Рамковата конвенция за климата. Унгарският премиер Виктор Орбан нарече предлаганата нова регулация от климатични мерки „утопична фантазия, която ще вдигне цените до небесата и ще убие средната класа”.

А лидерът на управляващата партия в Полша „Право и справедливост” Ярослав Качински беше още по-категоричен: „Част от т.нар. зелена политика е безумие, а в останалите случаи - теория без доказателства.”

Когато държавните глави отлетяха, експертите се съгласиха, че „Парижкото споразумение не постига целите си и за исторически пробив е рано да се говори.” Енергийната криза в ЕС показа, че зелената стратегия, лансирана и стартирана преждевременно, в съчетание с пандемична криза е направо немислима. За зеления преход са необходими трилиони, а не милиарди евро. Защото 100 млрд. евро годишно не могат да бъдат събрани от богатите страни, а са необходими 260 млрд. евро.

Все по-ясно става, че трансграничното регулиране на въглеродните емисии представлява само борба за пари и конкурентни преимущества. Т.нар. въглероден данък цели да ощети не потребителите, а производителите на изкопаеми горива. Ако Русия се съгласи да плаща въглероден данък, кой ще я спре да вдига цената на природния газ. А тогава ще страдат и европейците и солидарно ще пълнят банковите сметки на транснационалните компании. Не е ясно как се определя размерът на въглеродния данък и защо приходите от него не отиват за бедните страни. Ясно е обаче, че този воденичен камък ще унищожава енергетиката на изкопаеми горива, когато нарасне така, че тя да става нерентабилна в сравнение с ВЕИ. Ето защо тяхното недоверие към такива наднационални институции като IPCC (International Panel of Climate Change) и СЗО не намалява, защото чувстват, че зад тях надничат Ротшилдите и по-специално Демократическата партия на САЩ.

Настъпилата енергийна криза в ЕС припомни на САЩ и Великобритания как в края на XIX век именно въглищата бяха причината, поради която Европа се отказа от изобретените още тогава ветрогенератори и фотоволтаици. През тази зима САЩ ще използват 520 млн. тона каменни въглища (20% увеличение), а след затихване на ветровете в същата посока върви и Великобритания.

Азиатските тигри нямат никакво намерение да се признаят за виновни за глобалното затопляне. Те планират построяване на десетки ТЕЦ на въглища: 95 в Китай, 28 в Индия и 23 в Индонезия. Техните експерти са стигнали до извода, че недостигът от енергия при население на планетата, нараснало до 8 млрд., не може да бъде компенсиран с ВЕИ.

Западът за пореден път показа колко е двуличен. След като постигна висок жизнен стандарт с парникови газове, сега иска да ги забрани на бедните и да ги обрече на вечни лишения.

България, която имаше идеалното съотношение на енергийни източници: 40% от АЕЦ, 40% от въглищни ТЕЦ и 20 % от хидроцентрали, сега изпада в тежък енергиен колапс. Виновниците са известни, но остават ненаказани. Големите енергийни проекти са изоставени, руският газ е „мръсен”, а страната ни е в списъка на неприятелските страни на РФ. Няма политици от типа на Орбан, които да променят отношенията ни с Русия при доставката на природен газ и ядрено гориво. Затова ще губим приходи и ще се самонаказваме.

Точката над i-тo на СОР-26 постави ген.секретар на ООН Антонио Гутериш. В заключителното си слово той призна, че „климатичната програма е на системи”.

А влиятелният „Уолстрийт джърнал” го подкрепи по следния начин: „Климатолозите биха направили добро на всеки, включително и на себе си, ако престанат да тръбят, че земният климат може да се измени. По-добре ще бъде повече да мислят за адаптиране и за енергийни иновации.”

Нищо чудно, СОР-26 да се окаже действително последната Конференция на ООН по изменение на климата.