Йордан Стубел

Там млечните сводове ръсят звезди,
и приказки шъпнат оскъдните хижи -
там вечер рибарка напеви реди
и сребърен наниз от бисери ниже.

А пеят вълните: върни се, върни!,
очите ми чакат горящи и сънни,
очите ми гледат към други страни,
където вълните са хладно бездънни.

Аз помня платната - о, бели платна! -
на тихия кораб далечния плясък.
Тогава на борта спокойна луна
плетеше дантели по златния пясък.

А белият кораб, въздушен и лек,
отмина - и пяха рибари без грижа,
но аз те очаквам на пустия бряг
и наниз от сълзи и бисери нижа…

——————————

сб. „Водолей”, 1920