ЗЕЛЕН ПАСПОРТ

Лозан Такев

ЗЕЛЕН ПАСПОРТ

Без маска съм.
Фалшификация тук няма.
Без сертификат съм.
И съм без ваксина…
Държа в ръцете си
едно зелено знаме -
за свобода -
от Райна Попгеоргиева Княгиня!


СТИХ ЗА СТИХА

В поезия не си ли лъгал,
е сигурно, че в този занаят,
ти имаш свой лиричен ъгъл
и своя поетичен свят…

Сложи под стиховете име,
когато си ги писал искрен.
Поетът не е анонимен,
а неговият стих е изстрел…

Срещу безбожието слово,
срещу несправедливостта…
Срещу лъжата е олово
стихът до края на света…

Пиши, тъй както просто дишаш,
сърце оставил в своя стих.
И даже да не се подпишеш,
да знаят, че това си ти!


СЛУЧКА В ЗООПАРКА

Пред клетката на шимпазето в зоопарка
след изборите бях. Стоях смирен и тих…
И случката бе шеметна и доста ярка.
Цена висока като тока сам платих.

Там стана чудо. Просто чудо стана.
И лично полетя към мен банан.
Маймуната ми хвърляше банани!?
И аз ги взех, потънал в смях и в срам.

Подхвърли ми банан, дори не пита
за бюлетината ми в изборния ден…
Разбрала беше просто по очите,
че на маймуна са направили и мен…


МЕТАФОРА

Настигна ме внезапно Епиграма
на подлеза по стъпалата към метрото…
Огледах се. Не беша дама. Няма
да ме настигне нещо друго мен в живота .

Опитах се направо да избягам
между колоните и тъмните витрини.
На тая възраст хич не ми приляга
да крия нито рими, ни години…

Спря влакчето. Вратата се отвори.
Като крадец аз гузен вътре влязох.
А Епиграмата до мене заговори:
Не бягай, господине, сякаш каза.

Огледах се. Дано не ме усетят,
че си говоря сам и с дами непознати.
Но те заети в телефони и таблети
не влязоха дори за миг в играта.

След две-три станции на „Константин Величков”
видях, че Епиграмата я няма.
Мотрисата отнесла беше всичко.
Дори метафората непозната дама…

Сега се мъча дълго да извикам
сюжет, куплет и само стихче даже.
Изпуснал шанса, днес където и да кликна,
лаптопът нищо друго май не ражда…

За всеки влак си има пътник, казват.
Аз своя съм изпуснал вече явно.
Оная среща от метрото още пазя,
макар да се разминахме отдавна.


ДИАГНОЗИ

При дезинтерия предсмъртният помолил
да му напишат в акта смъртен просто спин.
Била такава неговата воля
за паметта поне пред неговия син!?

И ето срам от болести уж няма,
но диагнозата за всеки е готова…
Какво като е публична измама ,
сега поне е лесно. Пишат Ковид!


БЕЗИЗХОДИЦА

Уморих се да спорим за глупости,
в постоянни безцелни дебати…
И сред облаци сиви и купести
не видяхме ни пролет,
ни лято.

Не намирахме пътя и изхода.
Пътни знаци.
И само забрани.
Между Запада
и между Изтока
нерешеният спор си остана…

Умориха ме всъщност заблудите.
Няма отговор. Няма и няма.
Отстрани вие още се чудите.
Не открихме с вас пътя към храма.


ОТ НАТУРА

Краят на света ли са, уви,
разпилените от вятъра листа?
Върху още незаспалите треви
пада лист от края на света…

Старото дърво осиротя…
Върху страничка от кехлибарената есен
пада стих за края на света
в припева на тиха тъжна песен…

Краят на света ни сполетя
ненадейно на последната си гара…
Там дечицата събират пак листа…
А в едно гнездо писука птича вяра…