ВИСОКАТА ПРОЗА НА ВАСИЛ БИКОВ

Александър Балтин

превод: Стефка Тотева

Някой няма да се откаже, така както ще се откажат други.

Интелигентният Сотников е мек, а мекотата побеждава твърдостта, както ни убеждава старата китайска мъдрост, едва ли толкова известна за много хора в най-страшното време - това на войната.

Екзистенциалната драма се завързва страшно и здраво: морските възели в сравнение с нея са като шега.

Кашлицата издава Сотников, който се е примирил с мисълта за смъртта, но не желае да я приеме покорно, а с мисъл за другото: с мисълта да освободи Рибаря, защото той, именно той, Сотников, е наранил полицая.

„Мъртвите не изпитват болка” - така се нарича една от повестите на Василий Биков, и тази страшна формула изразява тази същност, която не трябва да я има, също както не трябва да я има и войната

Обаче тя същестува.

Така както съществува прозата на Васил Биков, сведетелстваща за силата, която побеждава всяка смърт…

Тези, които вече не ги боли, са прибрани в земята или са останали да гният върху нея, за да могат другите да вървят напред, знаейки,че във всеки момент могат да станат храна за смъртта.

А не е ли въобще такъв и животът, чиято онтологична бездна се сгъстява от войната до черни кръгове, които плуват в съзнанието ни?

Не е ли такъв?

Не, животът е слънце, мед и радост, летящите като цветя пчели и листенцата на усмихващите се цветя, животът - това е отглеждането на децата и многообразието на усилията, които го осигуряват.

Той е способен да мине и без нас.

Както ние сме способни да минем и без война.

Но ако тя съществува, няма как да минем без литература за нея - висока литература, такава, каквато е прозата на Васил Биков.