ПОЕТ

Иван Пенев

ПОЕТ

На Траян Първанов

На пътя в средата - далече от покрив уютен
мечтае поета - огнището сам си измисля.
Софрата подрежда - с приятели хляба разчупва
и вино налива от златния грозд на звездите.

Гнездо любовта му все още не може да свие
и гладна се скита сред облаци, гари и чувства.
Перчемът му рус и невинен плющи над обиди и сприи
и странна усмивка изгрява под кръста Исусов.

Отдавна пътува поета - в душите ни слязъл -
и ада и рая ни носи, пречистен от болка.
Недейте измива с кръвта му ръцете си кални -
той има за всеки в сърцето си дума и обич.

Недейте завижда, че никак на нас не прилича,
че няма криле над покоя ни глух да отпусне.
Той бавно изгаря, божествени искри разсипал,
в небето високо на своето свято изкуство.


РЕЦИТАЛ НА ПЛОЩАД „БОТЕВ”

Налей, приятелю!
До дъно
изпий живота си горчив.
Балканът е сега безсънен,
искри конякът с пламък жив.

По улиците безутешни
се влачат песове унили.
Отекват стъпките ни тежки,
като че мътна скръб сме пили.

И само пустотата, в която
се мята твоят глас римуван.
Да спрем, поете, на площада -
да може Ботев да ни чува.

И тук, на сцената огромна,
сърцето си изрецитирай.
От звездната аудитория
сам Господ ще ни аплодира.