Евгений Долматовски

превод: Андрей Андреев

***
Каква загадъчност и странност?…
И за последната въздишка
поетите, умрели рано,
успяха всичко да напишат.

Но и при живите поети,
най-често в първите им книги,
ще ни пронижат редовете
за няколкото сетни мига.

***
Някъде на ъгъл непознат,
тъжно е да чуеш свойта песен.
За живота ми красив и млад
пееше човекът неизвестен -
някъде на ъгъл непознат.

После с вятъра
и песента
стихна, сред брезите отзвучала.
Може би любов роди в нощта
нашата отдавнашна раздяла.
… С вятъра в брезите. С песента.

***
Може би живея много дълго
или твърде малко съм живял.
Никога, живот, не си ме лъгал,
щом съм в дълг пред земния си дял.

Свършеното е назад… Отново
ученик съм и учител. В мен
търси знак единственото слово,
нужно и на утрешния ден.

Не че с равносметка точна бързам,
но въпросите на вечността
сплетоха в душата остър възел
с дребната човешка суета.

И на кея все по-често бяла
буря
кораба в нощта влече.
Но от утре почвам отначало!
Чак от младостта…
Здравей, момче!