Татяна Череп-Пероганич

превод: Ваня Ангелова

СТУДЕНО ЛЯТО

А лято като че ли нямаше…
Селото беше измито от дъждове,
в облаците слънцето се изгуби.
Мълчат тъжните гори.
Къде отидоха славеите?
Вятърът смазва нежните треви.
Сякаш е есен. Зъл студ.
Събаря крушите силният вятър,
хвърля долу зелените.
Някой открадна звездите от нощта.
Притихнаха сините езера
и листата по клена са тъжни.

***
Навярно трябва да говоря за есента, а аз - отново за теб.
Знам, че ще кажеш: всичко е минало, няма нужда.
А нощният дъжд през прозореца е като недописан стих…
Така че нека да го има този стих, той не е най-лошият.

Любовта не е това, което е в главата, а това, което е в сърцето.
Птичи ята между сините облаци - неистово скерцо.
Симфония от чувства… Бързият, ритмичен спомен
за твоята нежност отлетя в раздела „вечно”.

И каквото и да казваш там, сред падащите есенни листа,
ще се опитам отново да намеря разпръснатото колие от мечти.

ПЕПЕРУДИ

Дори и сто пъти да не съм ти нужна,
пеперудите са в стомаха ми - за тях ти си небе.
За тях ти си светлина и рай. Бих ги пуснала всичките,
но се съпротивляват, и все пак… Ако знаех тогава,
че когато изчезнеш в тъмнината, ще тръгнеш след лятото,
пеперудите в стомаха ми щяха да ме заболят.

ЗАЕДНО

Знаеш ли, че сега, когато лежа в леглото,
увита в одеяло, пиейки чай и четейки книга,
независимо от разстоянието и обстоятелствата, които са между нас,
зная, че ти сега правиш навярно вкъщи същото.
И затова чувствата ни са такива, че двамата делим едно легло
и дори чай пием от една чаша, и на глас четем една и съща книга…
Телефоните ни са изключени, нощта е като бездна…
Но нима се страхуват от тъмнината тези, които са заедно днес?

СИЛНА ЖЕНА

Животът отново ме прикова към стената,
но няма да ме принуди да спусна крилата си.
Аз съм от тези, за които казват - силна жена!
Такава не е лесно да вземеш и запалиш.

Като дъба съм здрава, като слънцето - невъзпламенима.
В живота съм преживяла толкова много…
Затова още веднъж, упорито чукайки на вратата,
оставям болката и отлитам като птица през лятото!

***
Колко прекрасна е украинската есен!
Хората събират последната реколта,
а небето е облачно; а небето е тъжносиньо,
и душата е пияна от печал.

Колко красива е украинската есен!
В огнен танц кръжи лист.
Сега се събират птиците за топлите страни
и животът придобива съвсем различно съдържание.