ЕСЕННИ ЗАПИСКИ
ПЪТЯТ НА КЪЛВАЧА
След летните горещини гората изглежда преуморена. Пожълтелите поляни приличат на изоставен дансинг. Сухите листа разстилат закърпени постелки. Кестени са разперили клони като ръждясали скелети.
Катериците делово подскачат с орехи и жълъди. Мишките незабелязано събират урожай от семена и малки плодове.
Пътеката между боровете изглежда странно осветена. Под най-близкото дърво се търкалят разпръснати жълтеникави люспи. Между тях, обрулени сякаш от палаво дете, лежат десетки шишарки. Броят им е по-голям, отколкото край другите дънери. Малко по-нататък картината се повтаря. Ново находище на люспи и шишарки, досущ като първото. После пауза, непонятно защо, и трето дърво, привлякло тайнствения любител на борови семена. Най-вероятно това е кълвача, позволил си щедра гощавка. След еднообразната диета от личинки и корояди, семенцата радват трапезата като салата или я допълват като хляб. Изобилието е толкова голямо, че горския труженик спокойно е преценявал избора си. Пътят му се проследява по люспите, разсипани под дърветата и по шишарките, лежащи върху тях.
——————————
ЕСЕННИ ПЪТЕКИ
Есенните пътеки подготвят търпеливо своята украса. В края на лятото просветват първите пожълтели клони. Алените листа на диви круши се мяркат като покрив на къща, скрита в гората. Стотици тъмни листа покриват пътеките.
Дори в облачни дни просеките светят, сякаш огрени от слънце. Преминавам по тях, преди някой да е прибрал вълшебния килим. Пристъпвам тъй, както се влиза в празнична зала.
——————————
ТУРИСТИ
От пътеката над дола дърветата изглеждат като туристи, които се спускат към реката. Дебелите им подметки потъват сред листата. Някои, спънали се по стръмното, лежат неподвижни и поемат дъх. Други продължават уверено надолу.
——————————
ВРЕМЕ НА ОТДИХ
С първите есенни студове гората притихва като труженик, който отдъхва привечер преди сън. Няма го южният полъх, пробуждащ пъпките и раззеленяващ клоните. Няма ги и птиците, виещи гнезда и огласящи простора с песните си. Замислени над отминаващото, дърветата подготвят без шум своите мемоари. Около нозете на дъбове, буки, трепетлики, липи, брези, акации, ясени и други дръвчета се трупат стотици изписани страници на годишната хроника. Паметта за преживяното се предлага щедро на любознателните. Северният вятър - енергичен куриер, - я разнася в далечните краища на света. В чии библиотеки ще се поместят многобройните ръкописи и чии тръпнещи пръсти ще разгръщат изпъстрените в жълто и червено страници? Авторите на богатия със събития текст вярват, че историите им ще попаднат в добри ръце. И тази увереност ги съпътства до зимния сън, когато ще се скрият под белите завивки. Само елхите и борове, - безпристрастни мъдреци, убедени в суетата на ежедневните усилия, - се въздържат да споделят свои размисли. Многословието не им е присъщо и те предпочитат да покажат на дело това, заради което други денонощно изписват томове с хиляди страници…
