MAGNA CARTA LIBERTATUM

Найден Вълчев

Това било отдавна.
В света на снеговете
и белия им студ,
под сребърните Алпи
скиори и туристи
потърсили приют,

че буря налетяла
със свойте изненади
и зимни изпитни
и сбрала планината
младежи и девойки
от всякакви страни.

Било кръчме с камина,
със чай, баварско вурстче
и нарове за сън
и нека си вилнее,
и нека си лудува
виелицата вън.

Горял фенер старинен
и имало китара.
Шестструнният й звук
записал в проста песен
два погледа как дълго
кръстосали се тук.

Едра италианка -
модел за Ботичели
с очи - ултрамарин
и хубав като Шилер
и сред снега разгърден
рус немец от Берлин.

Останалото всеки
и млад и стар го знае,
че всеки на света
е падал и изгарял
в помитащия всичко
пожар на любовта.

Вървели бавно дните.
Пътували писмата.
- Non, non! гневял се юг,
- Nein, nein! жужал и север,
но сагата е сага
и хич не свършва тук.

Не клели се във клетви
и не с големи думи
за звездни чудеса -
говорели за нежност,
за обич и за вярност
младежките сърца.

Незнаен е животът.
И може да се случи
в един внезапен ден
случайни два акорда
безсмъртни да останат
в най-простичък рефрен.

Бил Ханс бушуващ вихър,
била добрата Джина
сияние, звезда
и с Magna Carta Libertatum
прегърнали те свойта
съдбовна свобода.

И рекли и решили:
сменили вдъхновено
горкото Non! със Si!,
а Nein! категорично
във Ja! и ойларипи
развеяло коси.

И хукнали. - Ще идем,
където и да бъде,
но в този свят суров
все нейде ще намерим
местенце, стряха, покрив
за нашата любов.

Къде са днес не знаем.
В Париж ли, в Казабланка,
или пък в Амстердам?
Заминали, обаче
онази малка песен
останала си там…

Отвял бе календарът
безкрайно много време.
Удаде ми се шанс
под сребърните Алпи
да чуя тази песен
за Джина и за Ханс.

Валеше сняг и беше
като онази зима
май всичко тука, зер,
щом имаше китара
и топъл чай алпийски
под същия фенер.

Представям си - минават
и векове. В кръчмето
друг някой от света
как песничката слуша.
За Ханс и Джина тя е.
И с тях - за любовта.