ПЕПЕРУДА

Димитър Стойчев

Из „Хитрушки” (1980)

ПЕПЕРУДА

Кацна пъстра пеперуда
върху цвете с аромат.
Да се хване, не е трудно:
тя сега сама е цвят.

Нещо мило му нашепна,
цветето се залюля,
пеперудата потрепна,
литна в сините поля.

Лъкатуши към селцето,
виждате ли я, деца?
Пеперудата е цвете
със крилца…


ОХЛЮВЧЕ

Спря дъждът и слънце пекна,
блесна мократа гора.
Птичи хор там нейде екна,
ех, че време за игра!

Тръгна охлювче полека.
То не знае да търчи,
а край горската пътека
как му се играй личи…

Лази сред тревички малки
охлювчето тран-ра-ран.
Има на главата палки,
но си няма барабан…


ГЛИГАН

През тревички
и през гъби
гази той без шум:
винаги със бели зъби
и със чер костюм.

Все грухти и рови, рови…
Кой от него се бои? -
Винаги копай основи,
но пък къща не строи…


ВЪПРОС

Връщам се от завода
с ръце ръждиви.
Синът ме среща на входа
с очички живи:
- Татко, ти днес работи ли?
- Работих, да…
- А защо ръцете ти
са хванали ръжда?…


НИЩО НЕ РАЗБИРАТ

Мама ходи на пазар,
аз със нея - за другар.

Купихме си ний продукти
и компот от разни фрукти,
краставички консервирани,
купихме си ний и сирене.

- Със опашка ли го купи? -
пита баба Сашка.
- Със опашка - казва мама.

Нищо не разбира мама,
нищо баба Сашка:
гледам,
сиренето няма
никаква опашка…


КАКТУС

Родното му място
е далеч оттука.
Под небето ясно
някъде към Юга.

Минал паралели
в свойта орисия,
кактуса не е ли
таралеж в саксия?


ЖИРАФ

Сигурно желаете и вие
да сте ей с такава дълга шия,
като тоз жираф.

И да бъде крив,
и да бъде прав,
колкото и да му се карат
да слуша,
няма да му дойде
до гуша…


В ГОРАТА

Горе по пътечката,
точно на пресечката -
мравки - облак чер.
Там, сред незабравките,
се тълпяха мравките;
спряха тука, зер
в таз пътека стадото,
стадото си, младото,
води млад овчар.

Миг, миг, миг - светулката
мига от шушулката
като светофар…

Щом премина овчи крак,
без регулировчика
милиционер
минаха пътечката
точно на пресечката
мравки- облак чер.


ДУМА И ГУМА

Написах дума,
погрешна дума.
Изтрих я с гума.

Изрекох дума,
обидна дума.
Но няма гума
за тази дума…


ЦИРК

Гръмва музика отвред,
бият барабани.
Тук, под купола висок,
цирка пак събра ни.

Тежка, тромава била -
ей я на трапеца,
колко леко се люлей
черна Баба Меца…

Да повярваш или не?
Гледай, гледай, виж ги
как спокойно си лежат
котките при мишки.

Като на пружинен под
скачат акробати.
Този номер в къщи аз
ще опитам с бате.

Кон препуска във галоп,
Петльо е ездача.
Клоун свири на трион,
слон танцува ча-ча…

Казват, в цирка не е тъй,
както във живота.
А защо ли и на цирк
ходим със охота?


ТИГЪР И ЕФРАТ

Пак разтвори книга
моя брат -
пак чете за тигър
и ефрат… Знам какво е тигър.
А ефрат?
И ефрат е мигар
звяр зъбат?

Или тревопасно?
Не, не знам.
Бих попитал аз, но
ме е срам.

Ще ме подиграва
моя брат
и ще обяснява
за ефрат.

После ще разкаже
на цял свят,
че не знам аз даже
за ефрат…

Зная го какъв е
моя брат.


ЧИЧО СПАС

Като дойде чичо Спас
у нас,
майка, татко
почват в един глас:
- Браво, Спасе,
ти растеш, растеш!…

И какво си мислят те? -
Чичо Спас ще почне да расте?!

Може би шегуват се, не знам.
Чичо Спас отдавна е голям!


БАБА ЗИМА

Разболя се Баба Зима:
от стрехата - кап, кап, кап -
тя лечебни капки взима,
но не знае Баба Зима -
болестта е нелечима
и студа е все по-слаб…
Кап, кап, кап,
кап, кап, кап!…


ДА ЖИВЕЕ БАБА

Кой с пастет ще ми намаже хляба -
баба.
Кой ще ми изпее песен, щом потрябва -
баба.
А из парка кой ще ме разходи? -
Баба ми, макар, че трудно ходи…

Да живее, да живее баба,
колкото живее боабаба!


КАК Е ПРОИЗЛЯЗЪЛ ДЪЖДЪТ

Облачета две в небето
си играли, след което
скарали се те.
Скарали се не за книжки:
кой от слънчевите нишки
златен кош да изплете…

Връхлетели урбулешки,
сборили се по момчешки,
блъснали глави…
В сълзи се облели цели.
Сълзите им полетели
над гори, поля, треви…

На земята умен мъж
този плач нарекъл ДЪЖД.


КЪЛВАЧ

Пак на старата ни круша
кацна пъстрия кълвач.
„Чук, чук, чук” - сега ще слушам
от зори до късен здрач.

Чук, чук, чук,
чук, чук, чук,
той оглася цялата градина.
Чук, чук, чук,
чук, чук, чук,
сякаш татко пише на машина…


ПАРАХОДИТЕ
В НЕДЕЛЯ ЛИ СЕ ВРЪЩАТ

Беше вечер. Татко ми излезе
и за дълго у дома не влезе.

Аз го чакам, чакам цяла вечер.

Казват, че заминал надалече.
Казват, с бели параходи
в сините морета броди…

После почна само във неделя
да се връща и да ме прегръща.

Питам баба, питам леля,
защо татко идва само във неделя
и така горещо ме прегръща?
Параходите в неделя ли се връщат?