Хенри Бестън

Хенри Бестън, американски писател - натуралист, е роден на 1 юни 1888 г. в гр. Куинси, щат Масачузетс, САЩ. Баща му, потомък на ирландски преселници, е лекар по професия. Майка му е американка с французски произход. Бестън се дипломира в Харвард и през 1911 г. заминава за Франция като преподавател в университета в Лион. От 1914 г. работи асистент в английския факултат на Харвард. През Първата световна война той се записва доброволец във френската армия. Определен е за водач на санитарен автомобил и взема участие в сражението при Вердюн през 1916 г. В 1918 г., като прес-аташе на военно-морския флот на САЩ, е единственият кореспондент, допуснат на американски ескадрен миноносец, съпровождащ британския флот. След тежко сражение е сред спасените от потъващия кораб. Военните си впечатления разказва в своите първи две книги, - „Доброволецът” (1916) - за службата в Ле-Буа-ле-Претр и боевете при Вердюн, и „Пълен напред” (1919) - за присъствието му във флота. Преодолявайки тягостните спомени, Бестън написва поредица книги с приказки и истории за подрастващите: „Книга за огнената фея (1919), „Книга за чудото на звездната светлина” и „Живият век” (1921), „Книга на доблестните бродяги” (1925) и „Синовете на Кай” (1926). По това време работи като автор и редактор на ежеседмичника „The Living Age”. През 1925 г. сп. „The World’s Work” възлага на Бестън да напише статия за морската брегова охрана. На полуострова Кейп Код, щат Масачузетс, той се запознава с патрулиращите, участва в техни преходи и публикува материал за „Надзирателите на Кейп Код”. Поразен от величествения простор, писателят решава да се уедини известно време на брега на океана. През пролетта на 1925 г., на подходящо място, където не достига прибоят, е построен малък дом, в който Бестън прекарва около две години, общувайки предимно с членовете на охраната. Дневниковите записки от този период му помагат да издаде през 1928 г. своята известна книга „Най-отдалечената къща”. В нея споделя не само поетичните си впечатления от Атлантика, през всички сезони, но и, вероятно един от първите, заявява своето безпокойство за екологическите поражения над птиците, възникнали при изливане на нефтени отпадъци в океана. Посрещната добре, книгата претърпява десетки издания. Двадесетгодишният й юбилей е отбелязан през 1949 г. със специално луксозно оформление. През 1929 г. Хенри Бестън сключва брак с детската писателка Елизабет Куотсуърт, с която се познава няколко години. В семейството се раждат две дъщери. След време се настаняват във „Фермата с камината» край Набълборо, щат Мейн. Там Бестън написва книгите „Тревите и Земята” (1935), „Американската памет” (1937), „Петте мечки и Миранда” (1939), „Дървото, което избяга» и „Вечерни приказки от Фермата с камината” (1941). Пътуванията във френскоговорящата Канада му дават материал за интересната книга „Реката на Свети Лаврентий” (1942). Поднасяйки разнообразните си впечатления от водното трасе, той съпоставя начина на живот на населението в Квебек и др. пристанищни градчета, съобщава интересни географски и климатични факти, проследява историческите събития, довели до оформянето на своеобразната етническа група, посещава селищата на индианците по течението на реката, преразказва някои фолклорни предания и не пропуска възможността да оцени дейността в региона като натуралист и природозащитник. През четиридесетте години на ХХ в. е удостоен със степента почетен доктор на Боудин-колеж, Дартмутския колеж и Университета в Мейн. Избран е за почетен член на обществото „Phi Beta Kappa” в Харвардския университет и е почетен редактор на орнитологическото списание „Audubon Magazine”. В този период издава сборник кратки статии „Северната ферма: Хроники на щат Мейн» (1948), в който изказва критически бележки към някои страни на механизацията във фермерския труд. През 1950 г. редактира сборника „Белият бор и гълъбовата вода”, а в 1952 г. издава сборника „Приказките на Хенри Бестън”. В петдесетте години на ХХ в. изнася редовно лекции в Дартмутския колеж и сътрудничи със статии на изданията „The Atlantic” и „Christian Science Monitor”. През 1954 г. е избран за член на Американската академия за изкуства и наука. В 1959 г. е удостоен с медал на името на Емерсън - Торо и става третият лауреат на тази награда след Робърт Фрост и Томас Стърнз Елиът. Същата година Бестън отстъпва отдалечената къща на полуостров Кейп Код на Масачузетското общество на Одюбон. През 1964 г. крайбрежната постройка е обявена за литературна забележителност. На кратката церемония присъстват и губернаторът на щат Масачузетс и първата дама. Хенри Бестън умира на 15 април 1968 г. в Нобълборо, щат Мейн. Посмъртно е издадена книгата „Природният свят на Хенри Бестън” (1972). В 1978 г., след ураганна буря, прибоят отвлича в океана малкия дом на полуостров Кейп Код. Домът на писателя е реорганизиран като музей, а през 2007 г. Северната ферма е вписана в Националния регистър на историческите места на САЩ.


Публикации:


За Хенри Бестън:

ПОЕТЪТ И НАТУРАЛИСТ ОТ ОТДАЛЕЧЕНАТА КЪЩА/ автор: Димитър Хаджитодоров/ брой 141 октомври 2021