НОВОПОКРЪСТЕНА
НОВОПОКРЪСТЕНА
Новопокръстена съм в тази електроника,
която и децата ни владеят,
така общуват днеска милиони -
сърцето ни говори, а устата ни немее.
Лица не виждам - само думи, думи
в книгохранилището на мечтите.
Залязват ли човешките ни чувства
или възкръсват?… Бог ли ни изпитва
до колко от човеците ще стигнем
и няма ли да се отдалечим от него?
Прекрасно е подемът, че го има,
но в тъй роботизираните откровения
дали сме истински, дали сме себе си
или зад маски и душите крием?
Общуваме като че за последно,
но аз не виждам да сме по-щастливи!
НЕСЪВМЕСТИМОСТ
Преливах ви любов - да сте щастливи,
тъй както кръв на капки се прелива,
а вие я отхвърлихте ревниво,
защото с вас била несъвместима.
Нима гневът ви може да ни свързва
и как аз мога всеки да разбирам,
а вие ме отхвърлихте набързо
и пратихте там, дето се умира?
Така е с всеки, който в щедростта си
за своите тревоги е забравил -
за чужда радост да направи място
и с всеки, който може да прощава.
Не мога да ви дам насила обич
и да ви чакам цял живот, защото
ще трябва да забравим всичко лошо,
за да запомним между нас доброто!
СПОМЕНЪТ
Забравих блясъка красив на градовете,
в които бях - света да опозная
и славата им беше мимолетна,
видях ги, преживях, но ги забравих.
Не хвърлих във фонтанчето монета -
отново след години да се върна
и не почувствах в себе си поета,
дори и споменът е днес опърлен.
И чудо е, но друго ме изпълва
с ухание и тишина, и радост,
едно селце от детството покълна,
след толкова години - Божи дар е.
И само в него мога да се скрия
от всички неуспехи вън живота,
и само в него мога да открия,
че съм щастлива, и че съм свободна.
Къде не бях - и на атинския акропол,
и в Лувъра, на кулата на Айфел,
и в старата, и в новата Европа,
но само мойто село - ме разплаква!
ПРИЯТЕЛСТВО
„Не казвайте,
че не се нуждаете от никого.
Чудесно е да имате приятел.”
Нар. мъдрост
Аз ли те потърсих, ти ли ме намери
в този безпардонен, тъжен карнавал -
с маски на лицата и мечти от вчера,
браво на живота, другото е фалш.
Пътят ни разделя, думите ни свързват,
всяка има смисъл, разум и душа,
и към обичта ни неспокойно бърза,
утрото е мъдро, нежна е нощта.
Толкова е хубаво, че те има - вече
няма да съм тъжна, слаба и сама,
и звездите светят и са надалече,
но без тях не може нашата земя.
Аз ли те потърсих, Богу ли се молих,
ти ли ме намери, имаше ли шанс?
Целият ни свят днес не струва толкова,
колкото приятелството със една душа!
ЩЕДРОСТ
Преливам ви любов - да сте щастливи,
преливам ви от моята любов,
тъй както кръв на капки се прелива,
един на друг, за повече живот.
Така ми е приятно, че ще мога
от радостта си да ви подаря
и без да знаете коя съм, да ви трогна,
и да запаля божията искра.
И аз така от други я получих,
не мога само в мен да я държа,
скъперниците имат друга участ,
за никой ни се радват, ни тъжат.
Преливам ви любов… И съм щастлива,
че по-честити днеска ви видях.
Предавайте я, докато сте живи
и от тъгата - да не ви е страх!
МАЙКИТЕ БЪЛГАРСКИ
„Неграмотна майка продава нива,
за да изучи сина си Ангел Каралийчев.”
Из пресата
Това е нашият грях!…
Продаваме ниви и къщи, наследства,
потрябва ли, се разделяме дори и с мечтите си,
но така ни е харно от нашата щедрост -
да ви видим изучени, здрави и сити.
Че без жито и вятърни мелници можем,
щом гладът ни човешки не знае насита,
но без вас е мъртвило, без вас е тревожно,
и я няма България, дори и в молитвите.
Здраво сме стъпили със нозе на земята
и сме сигурни - има надежда за всичко,
не, не чакаме нищо, дори благодарност,
простете греха ни, така ви обичаме!
ОСЪЗНАВАНЕ
За да не са преброени дните ми -
се опитвам да правя добро.
То не прибавя живот към годините,
нито ме прави герой,
но оставя дълбока бразда на нивата,
а пък тя ще отгледа живот.
Не е важно колко години имаме,
а дали сме оставили плод.
Но да стигна до него, ви казвам - грешила съм
и си мислех - като правиш добро,
щом даваш, и да вземаш е справедливо,
а щедростта била втори живот.
Тя е да даваш, да даваш, да даваш,
без да мислиш за сметка и риск,
че за радост са нужни винаги двама,
за раздяла - е нужен един!
РАДОСТТА НЯМА ВЪЗРАСТ
Няма обич без болка,
няма радост без мъка,
ако има - би свършил света,
нито смърт, ни живот могат да ме отлъчат
от пътеката на любовта.
Тя е моят живот,
тя е моето утре,
тя е връзката с всеки от вас
и от нея започва прекрасното чудо,
да разменяме мисли на глас.
Ако сте тъжни - и светът ще е тъжен,
ако сте весели - птици летят
и е толкова хубаво,
радостта няма възраст,
и се случват чудесни неща.
Няма обич без болка,
няма радост без мъка
и е явно - те движат света,
нито смърт, ни живот могат да ме отлъчат
от пътеката на любовта!
БЕЛЯЗАНА
Направих добро.
Сега чакам присъдата.
Не исках да ви го кажа,
но виждам дуло зад ъгъла,
доброто ме е белязало.
И трябва да плащам с лихвите,
че няма у мен омраза,
че като друг - не отминах,
има за какво да плащам.
Но, ако сега оживея,
утре ще сторя същото.
Доброто е добро навреме.
И пак ще чакам присъдата.
БЛИЗОСТ
Как го правиш, Приятелю -
да си в болката и в радостта със мен,
аз - това не винаги го мога,
казват, че съм щедра по сърце,
а пък не летя така високо?
Как го правиш?… Земният живот,
често е тревожен и навъсен,
все отлага свойто тържество,
всеки миг от болка ще се скъса.
С повече любов ли си роден
или с мъдрост от божата книга,
че в житейските ми бури си до мен,
изоставил свойте земни грижи?
Слава на душите - божи храм,
в него всеки ще намери място!
Който ближе раните си сам -
без любов по-бързо не зарастват!
БУРЯТА
Застигна ни безмилостно на пътя,
не прояви ни капчица от жал,
прониза ни с безумния си тътен,
замеряше лицата ни със кал…
Дали бе стигнала до празните олтари
или разбра за мъртвата любов,
за все по-непосилната ни вяра
и още по-неправеден живот,
че се стовари с цялата си сила,
със страшната си ярост ни заля,
навярно да ни стресне бе решила,
преди да вземе нашата душа.
Вилня, трещя, до болка оскърбена
от нашите претенции за власт,
докато на колене повалени,
не си признаем, че сме нейна част.
И изведнъж - по чудо укротена,
за помирение, с дъга ни даде знак,
че никога между земята и небето,
не бива да разпалваме война!
В ДУХОВНАТА ГРАДИНА
Поливах в моята - духовната градина
цветя различни и по бой, и дъх,
едно израсна хилаво, самичко,
едва бе живо над божата пръст.
Смилих се, все на него обич давах,
а другите растяха в самота,
какво се случи - всички избуяли,
останаха на тази висота.
А другото, обречено на мъка,
от грижите ми бързо се свести
и ги надмина с бой и мирис дъхав,
за чудо и за приказ ми шепти.
Не зная - да тъжа или - се радвам,
че него, дребосъчето, спасих,
но осъзнах - животът ни е тайна,
със обич - може и от смърт да възкреси!
В ДЪЛБОКОТО
Там няма опора,
там зеят бездънните ями,
водовърти те грабват
в центрофугата на свойта любов,
там си никой, без име,
там нямаш приятелско рамо,
твойто късче самотно небе
е в ръцете на Бог.
Но пък там си плувец,
там се учиш безстрашно да плуваш,
да си - въпреки всичко,
поел си съдбовния риск,
нямаш време за страх, за молитва,
нито пък за сбогуване,
на живот и на смърт е,
да бъдеш с кураж, напорист.
Затова днес възпявам
не оня, с вода до коляно,
който сладко си бъбри
на спокойния, сигурен бряг,
а тоя - без никой, без обич,
без сили останал,
победил рутината
и разбрал, че животът - не е детска игра!
ВИСОКО НЕБЕ
Страх ме е от високото, но полетях
небето ми стана дом!…
Всеки полет избягва смъртта,
всеки устрем - глътка живот.
Моя крепост ми стана духът,
ако го уважаваш, си свой,
тук царува и бди любовта,
няма ранг за фалшиви герои.
Нищо не се търгува с пари,
нямат стойност ни слава, ни власт,
не поемаш за грешките риск
и не плащаш мечтите в аванс.
Не е важно дали си със ценз,
колко пъти си падал в калта,
твойта участ зависи от теб,
ако вярваш във свойта мечта.
За да имаш високо небе,
само трябва - да устоиш,
всеки ден не очаквай успех,
но накрая ще бъдеш честит!
ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ
Нямам такова. И не ме питайте -
къде съм била, къде се губя.
Това, че не съм ви все пред очите
не значи нищо. Денят е хубав
и аз не мога да го пилея
в женска суетност, в думи излишни,
не обещавам да съм ви верна,
чужда ще бъда, докато дишам.
В този живот - не ме търсете,
имало някога Тайна вечеря,
натам съм тръгнала, пътя ще следвам,
в името Божие - аз се намерих!
ВРИЧАНЕ
За жива вяра и за надежда,
за истина и за любов,
която душата да не подвежда,
аз съм готова. А ти - дали си готов?
Давам ти дума - дума за дума,
вярност за вярност, съдба за съдба,
радост за радост, друми за друми,
мъка за мъка, сълза за сълза.
Давам ти още утро за утро,
име за име, ръка за ръка,
песен за песен, чувство за чувство,
спомен за спомен, мечта за мечта.
И за небето - дума ти давам,
и за земята - да не си сам,
ти може да си друг, аз съм такава.
Повече няма какво да ти дам!
ВЪЛНЕНИЕ
Безкрайна съм като живота
и истинска - като сълза,
а ти какъв си, ти - какъв си,
за грешни имаш ли душа?
Не съм за слаби капитани
и за неверни брегове,
във спомена ти ще остана
като разплискано море.
Ще ме събираш в жадни шепи,
но няма да ме задържиш,
когато е с душа - морето
не може да се присвои.
От много ласки - ще пресъхне
и няма да ти го прости,
обича да е божи спътник,
само, но пълно със мечти.
… И всяка нощ ще ме очакваш
да се завърна на брега,
със мен живот не се наваксва,
но се прогонва самота!
ДО РЕКАТА
„Може да заведеш коня до реката,
но не може да го накараш да пие.”
Нар. мъдрост
Насила ни обич, ни мъдрост се случва -
от теб зависи дали ще влезеш в реката
и ще отпиеш от божия ручей,
или на брега ще умираш от жажда.
До сега никой не се е удавил
от много опитност, от много разум,
бог те посочи, да не забравиш,
че всеки има право на празник.
Но поне потопи се, поне опитай,
защо ще идваш, ако те няма,
когато мъдрост отпиват душите,
ако си божи, не хвърляй камък.
И няма нужда да се страхуваш,
а само - да си повярваш в мечтите.
Откакто този божи свят светува,
от глад умира, а не от ситост!
ЗАД КОЛОНИТЕ
Времето е наше, нощите са мои,
спани-недоспани, но родили стих,
сложихме под камък - да не пръкне злото,
но един на всички, никой не прости.
Колкото човеци, толкова въпроси,
колкото надежди, толкова тъга
и да сме свободни, не е толкоз просто,
истината пак е с разпната душа.
Вярата в доброто пак е унизена,
снимана е гола, милвана дори,
любовта от вчера, стана приключение,
лъжесвободата нищо не роди.
Бързат към олтара другите народи,
всеки е намерил през реката брод,
ние в страховете свои още ходим,
но сме късметлии - всичко е живот!
ЗА ДУШАТА МИ …
Веднъж познала с душа небето,
защо ти е да се върнеш пак на земята?…
От нея хвана звездни букети,
но си спечели и много рани.
Горе си своя и те познават,
по-силна, по-жива си от всичко земно,
не те измъчват, не те предават,
нито се мъчат да те променят.
Долу си чужда, не те признават,
техните кладенци вода не задържат,
кой ще си спомни за теб тогава,
когато животът стигне до дъното?
… Прави сте, прави, но аз съм земна,
тук се родих и тук ще възкръсна,
който умира, за да живее,
той знае - как се носи живот на кръста!
