Хавиер Еро

превод: Никола Инджов

ОТКЪС ОТ СПЕЦИАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Но съществува по-далечно начало:
през един април (жесток и нежен април),
когато една сутрин най-после се решихме.
Всички ще научат за края.
(Става ми скучно, как ще довърша това стихотворение.)
Но отивам на бой и на война
от любов към моите видения,
от любов към бедняците на моята земя,
от любов към мама с нейните милувки,
от любов към живота и към смъртта,
от любов към всекидневните неща,
от любов към есенните дни,
от любов към студовете зимни.

Не знам какво ще стане с мене и моите братя в борбата,
но знам да живея и да умра като достоен човек
с мечтата да осовбодя хората от страданията,
с мечтата да посоча изцерителни слънца.

Края на тази история ще научите от моите другари,
те ще разкажат на моите деца
истински случки
и надеждата завинаги ще остане жива.

НОВ ОБРАЗ

Понякога наподобявам
образа на смъртта,
който откриваше мама
между своите притчи.
Заради очите ми вдълбани
и ръцете, с които соча
бели улици,
по навик ме свързват
с всепоглъщащата смърт.
И тогава на шега
влизам в нечия къща,
облекчавам от болка
занаятчии и дърводелци,
откъсвам земи
и ги потапям в морето.
Понякога съм смъртта
и съхранявам понякога моята хубост, моите одежди, и плаша
кучета, патки, а накрая, както винаги, изгарям самотната
ялова смокиня със светкавицата на моите ръце.

СТИХОТВОРЕНИЕ

На разсъмване птиците пеят
в слънцето. Бавно възлизам
към зората, всеки път с все по-малко
мои неща. И спомените си губя
(мама, приятели, Бог - колко далече
сте вие от мене?). Губя моите дни
по моретата и крайбрежията, моите дни
по облаците и по хълмите, моите дни
в живота и в смъртта.