ГЕОРГИ АНГЕЛОВ – „ОБИКНОВЕН СИЗИФ”
ОБИКНОВЕН СИЗИФ
електронна книга
НАБРОСКИ ЗА МЕМОАРИ
Да не давам показания
срещу себе си.
Да съм упорит
като Сизиф.
Предпазливо
да се движа
в пустотата.
Да не забравям за дълга
и за усмивката,
а също за възмездието
и смеха
последен.
ЕКСПЕРТИЗА
Бях птица -
крилата ми отрязаха.
Бях дърво -
отсякоха ме.
Бях плодородна нива -
изгориха ме.
Кой ще вземе да се взира
в саката птица,
в дънер,
в пепелище?
Само други птици без крила,
само други срязани дървета,
само други класове
опожарени…
ПОДРАЖАНИЕ НА ДРЕВНИТЕ
… Но как е жалък ропотът ти, сянко
на себе си, когато избледняват
звездите във прииждащата утрин.
Не чуваш, дух покрусен, песента им,
че те от нас за малко си отиват,
но утре непременно ще се срещнем…
***
Не вдигам щорите -
така е пусто
есенното село.
СЕЛО
Всичко тук е толкова застинало,
и брутално, и заобиколно,
както преди хиляди години,
само къщите не са
наколни.
СЕЛО В ТРАКИЯ
Тук
хората са затворени
в кутията на Пандора,
електрическите крушки
се пукат като балони,
във водоема
шараните се давят
непрекъснато,
гората отпътува
на каруците,
камбаната не спира
да умира,
дори и дупките по пътя
към площада
са черни до една.
РЕЦИТАЛ
Не тук
и не сега.
Може би
в друго време
и в друг
живот.
…Най-добре
замълчи.
***
Остава си човешкото море
с все същите тегоби
и въпроси,
но, бъдеще, не идвай по-добре,
ако въздаяние
не носиш…
***
Тайната на всяка власт
е проста:
да ги накараш
да повярват,
че слонът в стъкларския магазин
им се е привидял,
а по-упоритите да принудиш
сами
да проверят
под него.
***
Накрая ще замина за Венеция,
ще се заселя там, ще си говоря
с кварталните бохеми и книжарите,
по уличките тесни ще се скитам
и ще гледам как потъват сградите,
а залезите раснат над каналите,
тъй както може само
да расте
луната.
Там знам, че ще открия пергаментите
на договори с роби из България,
ще ги преведа и ще ги пръсна -
като мрачни птици да летят
до всеки дом из Българско да стигнат,
камбанният им звън да не престава -
защото полумесецът
отново
расте
над нас.
ПИСМО ДО ВИСОКАТА ПОРТА
Ние,
долуподписаните
боляри и книжовници,
сме готови на всичко
да я има България -
готови сме да махнем
своя химн,
символи,
всичкото минало,
само да не нападате Търново
и богохранимите му околности -
благоволете да приемете
изпратените
3 000 глави добитък
и моми
за харема ви славен.
Вярваме в добрата ви воля
заедно с цар Шишман
и хранените му хора.
Писал в царската канцелария:
севастократор
Сребрьо.
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Границите на любовта
се стесняват
у хората
от тази епоха
до точка.
У Бог те са
все така
непредставими.
ОЧАКВАНИЯ
Да срещна Моби Дик
на площада.
Да ми поиска цигара Дон Кихот
на излизане от кръчмата.
Да ми се усмихне Малкия принц
от някой некролог -
в село от 1230 жители,
с циганите
и неродените
българи,
в сезона
на тежките снегове.
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ
Дребният човек
се ражда
дребен
и остава
дребен,
освен ако не стори
някоя
голяма
подлост.
ФРАГМЕНТ ОТ ЕВРОПЕЙСКА ЛЕТОПИС
И момчето изпълзя от клетката.
Наблизо лежаха
счупените пръти.
Дори не се огледа,
цяло в слама,
с пясък в зъбите.
От кулата напразно затръбиха.
Не оцеляха градските стени
На площада пощеха се кучета,
супата ухаеше на билки
и от пазар се връщаха мнозина.
Един бръснар
остави -
да разказва.
***
Изтриват ме гримасите на тишината,
но Вятърът настойчиво ме търси.
Божественият всепроникващ Вятър.
Намира ме под кожата на камъка,
възражда ме в експлозия на роза
и ме запраща в друго мироздание,
далече от греха и сетивата,
вплита ме във нишката си странстваща
с опияняваща последователност
и ме примирява със живота,
примирявайки ме със смъртта.
***
Какви са тия плъхове?
Какви са тия плъхове
и кой ги наплоди?
Извират от каналите,
нахлуват в кабинетите:
сплотени, подли, жилави,
замъкват ни, оглозгват ни
в подмолите от кал.
На власт са вечно, въпреки
че мутрите им сменят се,
за тях сме просто навлеци,
бълбукащи нищожества,
дори това не сме.
Ще оцелеят винаги,
а ние ще дочакаме
Годо и Сънчо някога,
особено последния,
но не и Видовден.
***
На Ваня
И нещо друго имаше,
освен калта и преспите,
освен вратите хлопнати
и устните разтегнати
в ехидни многоточия,
и злата безработица,
и страшното мълчание
на моя липсващ род.
И нещо друго имаше,
освен стени и пропасти,
и немите ни викове
в ушите на нощта,
освен стадата плъхове,
изгризващи живота ни,
притворните съгласия
със брадви под клепачите,
сапьорството несвършващо
сред ужаса на буквите,
и пътя ни достоен за
обикновен Сизиф.
И друго още имаше,
ще си го върна някога,
ако не мога - моля те
да го запомниш ти.
ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НЕКОРЕКТНОТО
Той не говори
никога на глас
на тези теми
знае -
иначе
изтриват,
но от мълчанието му
то не става
по-тихо,
по-невидимо,
по-обло.
Тишината има
най-дългото ехо
и реже
като елмаз.
ИСТИНАТА
Нещо, което може
да бъде потулено
сто,
двеста
или триста години.
Не повече.
Справка:
Съдният ден.
ДЕТАЙЛ
Революцията
идва и отминава
всеки ден,
всяка нощ,
непрекъснато.
Няма кой
да й подаде ръка.
Самотна,
непотребна
Революция.
Бягаме,
спасяваме се от нея.
Всеки ден е детайл
от нашето бягство.
Планина от детайли,
над която в залеза
не спира
да ехти
камбана.
ПРИПИСКА ОТ ФЕОДАЛИЗМА
Ние плюем
на твоята безработица,
на твоите деца,
на твоето съществуване.
Ние сме подсигурени
за няколко живота,
а зад теб не стои
никой -
род, партия, мафия,
министерство.
И значи
е въпрос на време
твоят край.
ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ
Вярвам в Бога,
но не разбирам
защо ме изпрати
сред стадо
за цял един живот.
Нито овчар,
нито овца.
Човек.
Чудновато създание
по тези географски ширини,
обречено създание -
по всички.
***
Трябва да има
някакво обяснение -
къде изчезнаха
мъжете,
като пчелите,
правото на работа
и това да имаш съвест.
Къде изчезнаха
мъжете,
които
никога не срещнах.
НОВ ПРОЧИТ
Силно да любиш,
да любиш
жената в дрипи на ъгъла,
Вазов, иконата стара,
къщицата с липите.
Силно да любиш,
да любиш,
дори да нарекат това
глупост
и популизъм.
Силно да мразиш,
да мразиш
грантаджийската паплач,
приватизатора ловък,
партийните паразити,
дори да нарекат това
език
на омразата.
МАЛКОТО КАМЪЧЕ
Аз едва ли съществувам.
Няма нужда да се притеснявате.
Хипотетично е дори
дали ме има.
Канарите имат навик да се срутват,
планините - да се разлюляват,
даже пътят има навик
да се спъва.
Сравнено с тях съм някакво
нищожно
камъче на пътя.
Няма нужда да ме забелязвате.
Тъпчете ме на воля,
отминавайте.
Ще ме видите, едва когато
някой ден
колата ви
избухне.
ПЕТА КОЛОНА
Плъховете
също
трябва да живеят,
но когато
се развъдят много
и котката
ще дойде
непременно.
Приятели,
не вярвайте на мрака -
черно е небето
преди
съмване.
ХИБРИДНА ТЕХНИКА СРЕЩУ БЕЗСЪНИЕ
10
Ти си роб
на тоталитарната машина,
роб безправен.
9
Освободи се, робе -
ще помогнем
с твоя помощ.
8
Отпусни се и подай
фунията, за да ти сипем
разум.
7
Стегни се,
време е за битка
с всичко минало.
6
Ти победи,
от миналото не остана нищо.
Отпусни се.
5
Нямаш нищо,
но пък имаш свобода.
Стегни се.
4
Работи неспирно
и цени това, което имаш.
Отпусни се.
3
Въпреки това
си много уморен, ядосан, беден.
Ще помогнем.
2
Отпусни се -
виж какви картинки шарени.
Заспивай.
1
Заспи. Умри.
Заспи. Умри.
Заспи.
0
Умри
в съня си.
ИНВОЛЮЦИЯ
Къртиците
живеят
на върха.
Човеците
живеят
под земята.
ВЪПРОС
Все се питам
знаят ли какво правят,
докато
кръвта на България изтича
буквално
и всекидевно;
знаят ли какво правят,
докато
ерудирано велезвулстват,
святкат с очета,
впиват зъбки,
редят високоинтелектуални
глупотевини,
мърсейки цялото българско
минало и светлина.
Знаят ли какво правят?
Знаят ли какво правят?
Не им прощавай,
Господи, -
знаят.
НАКРАТКО
Преди
за овцете -
кошара,
овчари
и кучета.
Сега
за овцете -
гори
тилилейски
и вълци.
***
Скрит
пред очите на всички
живее човек,
после
си тръгва -
разтворена
книга
за Бог.
ЖЕРТВИ
Едни се жертваха за Бога
и България.
Ние си въобразяваме,
че се жертваме
за децата си.
Всъщност го правим
за онези,
чиито имена
не трябва да се споменават -
недокосваемите,
непредставимите
богоборци.
За кого се жертват те,
за кого ни жертват те
е всеизвестно.
ХОЛИВУДСКИ СЮЖЕТИ
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТЕ
Едни хора отиват някъде
и един лош ги убива.
Кола гони хора.
Зомбита и хора се убиват.
Духове в мазета хващат
хора.
Йети знае само да убива
хора,
а извънземните да ги ядат.
Един добър убива
всички лоши
и всички се оженват
най-накрая.
РЕШЕНИЕ
Подло,
болно,
лудо
общество.
Какъв да бъдеш
друг,
освен
възпитан.
***
Малък град -
дребни хора,
тесен хоризонт
и само злобата
е тук огромна.
Малко село -
всичко си е същото,
само злобата
е по-голяма.
***
За всичко лошо,
волно или неволно
извършено
в детството
си плащам до стотинка
като възрастен.
Вглеждам се в живота
на всички,
сторили ми зло
съзнателно
или не.
Не забелязвам да си плащат -
благоденстват.
Прекосяват улиците на живота
с вдигната
глава.
Най-голямата загадка
на живота
и смъртта
не разреших.
***
Може би
най-голямата болка
на човека -
е не самотата,
а това че възмездие
няма
или толкова рядко,
че няма защо
тези факти
да помни
листът.
ЕВРОПА
Кой слуша Бетховен?
Кой чете Чехов?
Смях.
Смях до небето.
До небето, което
е още сълза.
За нас, които сме
вече пръст.
Пръст
за плевели.
***
Ако бяхте ни извикали
поне
да опознаем тялото
и не бяхте го закопавали
набързо,
и не бяхте го оплювали
безкрайно,
щяхме да разберем
поне
от каква смърт е умрял.
Но вие толкова бързо
провъзгласихте
естествената му смърт
и невъзможното му
завръщане,
че разбрахме -
просто ни излъгахте
за смъртта
на социализма
и значи сте ни лъгали
за всичко.
***
Оказва се,
че в резултат
на широкомащабен
селски заговор
от семейството й са били отнети
два самолета.
Тя свива строго
вежди.
Водещата
мило се усмихва.
Аз съм зает с по-несериозна
дилема:
дали и днес ще има
пари
за хляб.
***
Някога вярвах,
както се вярва
в Светото Писание,
че ние от пукнатините,
по-ниските от тревата,
ние от дупките на живота,
ние, невидимите,
ще излезем на светло,
ще се вкопчим
в гърлата
с двойни гуши,
ще въздадем.
Глас народен.
Блажени са невидимите
вярващи.
***
Като дете
най-много харесвах
приказката
за храбрия оловен войник.
Каква самоотверженост
и вярност.
Но странно,
през по-голямата част
от живота
не мога да си спомня
как завършваше.
Избирателната памет
на сърцето…
СЕЛСКИ СИЗИФ
Ръцете треперят, не чува.
Вика:
- И да му се не види:
жената и една циганка
да изтеглят по 1500,
и да си станат поръчителки,
нали колежки и тъй де,
и онази да не е плащала,
жената видя се в чудо,
3000 има да връща,
ама аз ще продам лозето
и нищо няма да й оставя.
Тия 6000 пущината
да си ги връща самичка.
- Другата и да не беше
циганка - викам в ушите му -
щом има да взема банката,
тъй е - капитализъм…
Отстъпва и ме изглежда
сякаш съм марсианец.
Махва с ръка за сбогом:
- 9000 лева,
кой ще ги връща бе, братко?
ПРОПУСК
Навява ми далечно пепелище
представа
за колач,
свине
и кочина.
За Ротшилд
Маркс
не е написал нищо.
А точно с него трябваше
да почне.
КОЙ, КАКВОТО И КОЛКОТО
Едни виждат в жените
икони, амвони, амфори,
други - луди добичета,
ако се изразим деликатно,
трети не виждат
нищо,
те са в директна връзка
със
съзвездие Орион.
***
Най-малките неща
са най-важните,
най-важните неща
никога не започват с нас,
но свършват винаги
в сърцата ни
като куршум,
към друг изпратен.
НАГЛАСИ КЪМ ДИСКУРСА
Един професор казва онова,
което друг професор е цитирал,
научено от трети, който
го е прочел случайно у четвърти.
Бай Петко продавача си го знае
от ей толкав,
знае го от татко си зидарина,
пък може и отдругаде да го е чул.
КОНТРАПУНКТ
Ако слушам
умниците от Запад,
Данте, Леонардо, Рафаело
Караваджо, Брьогел
и така нататък,
не са правели нищо друго,
освен да крият
пред очите на всички
гностическите си теории
в икони и картини,
в ръкописи,
защото Инквизицията
бдяла.
Ако слушам себе си,
ще скрия
вярата си
в Света Троица,
възкресението на Христос,
в Божията майка
и светците
пред очите на всички
в този стих,
защото друга Инквизиция
е жива.
ТЕЗА
Поезията
е безполезна,
това,
иначе казано,
означава,
че тя е най-важното
нещо
на света.
ОДИСЕЙ
Интелигентите от кафенето,
критиците на щат в музея на Орфей,
университетските преподаватели
обичаха да му повтарят:
„За да победиш чудовището,
трябва да останеш
човек”.
Но тези разсъждения
бяха абсолютно непознати
на Цирцея,
на сирените
и на циклопа
и той предпочете да ги остави
за по-благоприятни времена,
когато в заливче в Итака
на чаша узо
си спомняше с един слепец пътуващ
за всичко минало
и бе готов на всички да даде
златната, въздигаща го
прошка,
по-златна и от пясъка
на този остров.
МОНАХ
Голямото спокойствие
го връхлетя
и изпусна перото.
Беше изписал стотици страници
за това,
а сега не можеше
да го изкаже
на никого.
Можеше само да го измълчи
на последната страница
на своя живот
или на чужд,
ако още имаше хора
да четат.
***
Ще разбереш, че е мястото, когато наближим.
По-различен е въздухът.
Златист. Резлив. Опиянява.
И петлите са по-други, и изгревите.
Даже скитащите кучета сутрин са по-миролюбиви.
Но не се лъжи - хората и тук са кучета.
Сипват виното с много татул,
ще те убият за кочан царевица, за дума.
Кора хляб няма да видиш,
ако нямаш род.
С други думи: хората и тук са хора.
Все пак някога имаше и доброта,
рядка наистина - като вадичките,
които правех вкъщи: децата винаги искат
да видят как расте това или онова.
За мен порасна бучиниш.
Изпивах го всеки ден и на сутринта оживявах.
Античност - все едно коя година е.
Когато си тръгвах, отнесох само една мисъл
от поредния вглъбен пияница:
никой никъде не отива.
Пристигнахме, дъще.
Родният ми град.
***
Такива ненаситни,
яки челюсти;
такива неолитни
правила за оцеляване;
такъв звероподобен бит,
какъвто
не би изобразил
дори и Бош…
От хаоса му още се спасявам
в безстрастната
усмивка
на изгнаника.
БЪЛГАРИЯ 21 ВЕК
15 000 ослепени
Самуилови войници
поеха
из родината.
Историята
заболя.
После
синжирите роби.
Историята
легна на легло.
В наши дни
милиони
емигрираха,
милиони
оцеляват скотски.
Историята
в будна кома
диша.
ВЪРНЕТЕ НИ
Върнете годините
в затвора
на моя народ,
затвора,
наречен
капитализъм.
Едва тогава
възмездието
може
да започне
и нека то
да бъде
справедливо.
