СТЪПАЛО

Мая Вапцарова

Из „Арена” (2017)

СТЪПАЛО

Разказват, че на първото стъпало
по божи всички са еднакви.
И всеки се стреми стабилно
в покоя да се задържи.
От ниското все още трудно се гадае
дали напред
или назад
духът на всеки ще му е водач.
Ако нагоре тръгнеш,
обръщаш гръб на тези,
от които си поел.
На тебе пък обръщат гръб,
онези, дето са пред теб.
Ти никога така в лицата им
не ще надзърнеш!
Помни ги само оттогава,
когато сте били в един и същи ред,
ако назад поискаш да се върнеш,
ще виждаш маса от пълзящи гърбове.
И тайни от преди - сега ще станат ясни,
по-ясни от когато и да било.
Най-сигурно е:
на земята остани
и нищо от представите предишни
няма да изгубиш.


АРЕНА

на всички политици

Aрена
пълна с хора,
проблясващи очи
сред бледа тъмнина.
И музика изтъркана,
позната до възбог,
танцуваща по техните лица.
Там долу в центъра
излиза лъв.
Оглежда публиката,
досеща се какво очаква тя.
Една идея днес ги е събрала.
Едно желание отдавна ги зове.
„Кога най-после
силата лъвът си ще покаже
и укротителя ще изяде”.


ДАРЕНИЕ

Дарих ти
хиляди слънца,
за да ти светят чак докато
посребрее косата ти.
Дарих ти нощи
от тъга,
за да скриеш душата си.
Дарих ти и звездите,
между които бродихме с вяра.
За себе си
оставих
само обичта,
с която още скитам
сама
между хората.


СЪВЕСТ

Като стара грамофонна плоча
съвестта ми стърже
все на същото място.
Въпроси хиляди
дращят в мислите ми.
Съзнанието огледално,
упорито ме събужда
за самата мен.
А е модерно днес
в сънищата само
хората към съвестта си да се връщат.


МОРЕ

на Жоро Трак

Едно нестихващо движение,
утеха след сълзата,
пречистващо мълчание,
безкрайна синева.
И чайки в танц.
Медузи…
Неизпратени писма на Битието,
разпръснати с пера на птици.
Отчаяно вълните мият тази гледка.
И прииждат,
за да се върнат усмирени,
откъдето са дошли.
Огромното им пътно разписание
побира всякакви посоки.
А ти отнасяш ги,
оставяш ги нетленни на брега.
Си!
Възторжената синева
рисуваш непрестанно
и създаваш -
новата, все новата вълна.


ОТКРОВЕНИЕ

на Евгений

Закъснявам,
винаги закъснявам
за вчера,
за днес,
за сега.
Закъснях и за тебе.
Закъснях и за себе си.
Бях точна само в часа
на своето раждане.
Моментът все ми се изплъзва -
самотник също като мен,
недоверчиво бяга.
Моментите ми в рамка не стоят.
Огромни са като живот.
Или ги няма…
Не ги измъчвам с рамки.
Смъртта им съставлява нишката на дните.
А аз съм кръстопът.


СОЛТА В ОЧИТЕ

на Петко

Лицето ти е тъжно днес.
Солта в очите ти е жажда.
Изминал важните духовни метри,
пътят ти е придирчив
към знаците за рай и ад.
Защо тъгуваш
чувството за вечност?
Човекът вечност не създава.
И не надмогва величината - време.
Подобно камъка
да помълчим
пред неумолимата Идея.


ЧЕСТНА ДУМА

Живея в думите-залог.
Ако е нужно,
в себе си и бесове разгарям,
за да разбудя
примирението в мен
пред тези,
дето ме отпъждат,
прославили лъжата.
Ненавиждам, когато с маски
на човеци разговарям,
с нелепите им отчуждени думи,
с подстриганите по войнишки фрази,
интонации, апломб.
Една огромна Честна дума
да спори с нечестивката Лъжа.
Не вярвам в този спор.
Не вярвам.
Не всеки срещнат е Христос.
Не всеки.
Макар да вярвам в святата страна на
мирозданието - Човек,
на Любовта му,
на таланта му за честност.
Но не и в маските му лицемерни
мога да повярвам.
И си живея между Истина и бунт.
От мълниите помежду им съм заря на утро.
И когато
то превъзмогне възторга си
и стигне знойната мъдрост на деня,
на всички всичко ще простя.


ЗАДУШНИЦА

Градът светлее
с очите на задушница,
защото поменатите са живи.
А на земята живите са глутница
от самота.
Засяват сълзи в буренясалите ниви.
Задушницата е орисница,
прокудена от други измерения.
И не прощава плячки, мнима слава.
Поменатите и поменуващи
мълчат пред чувството за край.
Провиждат в други светове и ореоли,
към които едва ли ще ги отведат
обувките им пълни с кал.


ВЕРУЮ

на бъдещите дни

Не можете да стреляте по нас,
защото свободата ни е кърмила.
Куршумите ви са без власт
над слънцето и въздуха изстрадан.
С олово сме обаяни
и дъх от изстрели на истината
сърцата ни обгарял е.
И прошка затова, че сме дошли без време
в нечия измъчена душа, от никого не искаме.
От всички болки най-боли
излъганата истина.
Не можете да стреляте идеи в нас.
Не стреляйте и в свободата ни!
С нея се запътихме към слънцето,
което се опитва да ви сгрее
дори през утопичната ви нищета.