Веселин Стоянов е роден в гр. Варна. До 09.09.1944 г. учи в немското училище в града, след това в българско. В VI гимназиален клас е изключен за вражески и реакционни прояви завинаги от варненските гимназии и за две години от всички гимназии в страната. Завършва като частен ученик в гр. Провадия. Свири известно време като цигулар в Добричкия симфоничен оркестър, но е освободен по политически причини. Завръща се във Варна, но е арестуван и осъден на 18 месеца затвор.След излизането заминава за София и завършва като частен ученик Софийската Духовна семинария - гара Черепиш, а след това продължава образованието си в Духовната академия - София. През 1965 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност немска филология и втора специалност философия, след което защитава дисертация на тема „Естетическото възпитание на децата от 7 до 11-годишна възраст”. Работи като преподавател по немски език, като отговорен секретар на сп. „Проблеми на културата”, а след промяната е назначен за главен редактор на сп. „Библиотекар”. През 1992 г. е изпратен като пълномощен министър и ръководител на дипломатическата мисия в Берлин, където е до 1993 г. От 23 години издава в. „България без граници”. Има много публикации и пет книги: „Култура в бизнеса” I част (1988), „Култура в бизнеса” II част (1989), „Спомени предназначени за утре (1997), „Цинизмът на новото време” (2002) и „Българска мозайка” (2014). „По следите на събитията у нас и по света” (статии) е шестата му книга. Председател е на НС „Гражданско общество в България”. Женен, с две деца и трима внуци.