КАМЕЯ
превод: Тихомир Йорданов
КАМЕЯ
На жизнения склон хълмист
издялах аз лика ти чист.
Че кирка и топор звънлив
са по-надеждни от молив.
В страна на студ и на мъже
със бръчки - сплетено въже
аз търсех твоите черти
в напразно грейнали мечти.
Скала с лика ти, жаждан пак,
издялах в пръстена от сняг.
И пръстена на тъжен стих
под облак непрозрачен скрих.
***
Плитко оранта ни почва,
спънато и недобре.
Но във тази наша почва
само плитко се оре.
В гробища орем и просто
тук-там драсваме черта.
Че боим се ние - кости
ще изровим под пръстта.
***
Не идва тя нощем случайно -
Тя, мисъл родена по мрак,
на теб доверява ти тайна.
Пази я - подава ти знак.
Безгласна в ковчега хартиен
не бива сега да умре.
Във стих или в разказ ти скрий я
и в тях запази я добре.
Но те са не тайно укритие
от с гръм сполетяла беда.
Тя виква, когато събития
нахлуят тъй както вода.
избликва и сякаш в полуда
се блъска, руши брегове
със сила, дошла като чудо
от стапяни зли ледове.
***
Паметта ми помни зло
без число и мяра.
Зарад черното крило
аз й нямам вяра.
Тук ни град, ни село, плет,
паркове зелени.
Има само студ и лед
и моря солени.
И светът е сняг, тъга
в пътя невъзможен.
Той е ледена тайга
по разбирането Боже.
ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА
Примесваме със стихове бита.
И, може би, затуй наверно
от тях наднича глупостта
на всякаква битийност скверна.
Но всички грехове в света
ще ни прости това изкуство,
когато стиховете на бита
ще обогатяват с чувство.
