Михаил Светлов

превод: Никола Инджов

В знаменитите свои рецитали през двадесетте години в Московския политехнически музей веднъж Владимир Маяковски включва и стихотворение на друг автор, което издекламирва наизуст. Това е романтичната балада “Гренада” от младия и неизвестен Михаил Светлов. Оттогава всяко поколение поети и читатели в Русия възприемат тази творба като емблематична не само за нейния автор, но и за цялата руска поезия от периода, когато търси пътища за общуване с ново обществено съзнание.

ГРЕНАДА

Изяздихме в битки
заветни места,
за ябълка песен
държахме в уста.
Ах, още стаена
лежи песента
в тревата зелена –
смарагд на степта.

Но припев един за
далечна страна
понесъл бе моят
другар на война.
Той пееше пътем
през ад и през рай:
“Гренада, Гренада,
Гренада, мой край!”

Над родни полета
възправил снага,
защо бе обзет от
испанска тъга?
Кажи, Александровск,
и, Харков, кажи,
нима по испански
сега се тъжи?

Кажи ми, Украйна,
не тук ли Тарас
Шевченко остави
калпак черновлас?
Чужбински, приятел,
е припевът май:
“Гренада, Гренада,
Гренада, мой край!”

Той бавно отвръща,
селяк замечтан:
- Братле, за Гренада
прочетох роман.
Със име красиво
и рицарска чест
прочута е в цяла
Испания днес.

Аз дом изоставих
и тръгнах натам
земя на бедняка
в Гренада да дам.
Прощавайте, братя!
Жена, не ридай!
Гренада, Гренада,
Гренада, мой край!

Стремглаво летяхме,
и схващахме в миг
граматики бойни,
топовен език.
Възлизаше слънце
и падаше пак,
и конят безсилен
подвиваше крак.

Но своята песен
отрядът спаси,
по лък и по струна
степта прекоси.
Къде твоя припев,
приятел, витай:
“Гренада, Гренада,
Гренада, мой край”?

Другарят ми свлече
към стреме чело,
за пръв път остави
той празно седло.
Видях как над него
склони се луна,
как мъртвите устни
прошепват “Грена…”

Да! В облачна област,
в последния бой
отиде другарят
със припева свой.
В родината стихна
тогава комай
“Гренада, Гренада,
Гренада, мой край!”

Отрядът подмина
боеца смълчан,
за ябълка пя си
в галоп и раван.
И само в небето
едва пропълзя
по заника тъмен
дъждовна сълза.

Нови мелодии
животът тръби,
за припеви стари
едва ли скърби.
Едва ли, едва ли.
едва ли, но знай:
“Гренада, Гренада,
Гренада, мой край!…”

1926

ГРЕНАДА

Мы ехали шагом,
Мы мчались в боях,
И “Яблочко”-песню
Держали в зубах.
Ах, песенку эту
Доныне хранит
Трава молодая –
Степной малахит.

Но песню иную
О дальней земле
Возил мой приятель
С собою в седле.
Он пел, озирая
Родные края:
“Гренада, Гренада,
Гренада моя!”

Он песенку эту
Твердил наизусть…
Откуда у хлопца
Испанская грусть?
Ответь, Александровск,
И, Харьков, ответь:
Давно ль по-испански
Вы начали петь?

Скажи мне, Украйна,
Не в этой ли ржи
Тараса Шевченко
Папаха лежит?
Откуда ж, приятель,
Песня твоя:
“Гренада, Гренада,
Гренада моя”?

Он медлит с ответом,
Мечтатель-хохол:
- Братишка! Гренаду
Я в книге нашел.
Красивое имя,
Высокая честь –
Гренадская волость
В Испании есть!

Я хату покинул,
Пошел воевать,
Чтоб землю в Гренаде
Крестьянам отдать.
Прощайте, родные,
Прощайте, друзья –
“Гренада, Гренада,
Гренада моя!”

Мы мчались, мечтая
Постичь поскорей
Грамматику боя –
Язык батарей.
Восход подымался
И падал опять,
И лошадь устала
Степями скакать.

Но “Яблочко”-песню
Играл эскадрон
Смычками страданий
На скрипках времен…
Где же, приятель,
Песня твоя:
“Гренада, Гренада,
Гренада моя”?

Пробитое тело
Наземь сползло,
Товарищ впервые
Оставил седло.
Я видел: над трупом
Склонилась луна,
И мертвые губы
Шепнули “Грена…”

Да. В дальнюю область,
В заоблачный плес
Ушел мой приятель
И песню унес.
С тех пор не слыхали
Родные края:
“Гренада, Гренада,
Гренада моя!”

Отряд не заметил
Потери бойца,
И “Яблочко”-песню
Допел до конца.
Лишь по небу тихо
Сползла погодя
На бархат заката
Слезинка дождя…

Новые песни
Придумала жизнь…
Не надо, ребята,
О песне тужить.
Не надо, не надо,
Не надо, друзья…
Гренада, Гренада,
Гренада моя!

1926