ТЪЙ БЯЛА НОЩ
превод: Красимир Георгиев
ТЪЙ БЯЛА НОЩ
Тъй бяла нощ,
лице белее в мрак,
не виждаш устните, в които се разпуква смях,
и само розово ушенце свети,
от руското бароко по-заплетено.
Над Петропавловски събор, неясно дивен,
звъни зората,
а нощта в морето се излива
и пак от куполите ангел позлатен
поднася слънцето към влажното лице.
1968 г.
——————————
ДА ЗАПОЧНЕМ НАСТЪПЛЕНИЕТО
Да започнем настъплението постепенно.
В тихата мед
Равел да си спомним,
да свалим патината,
да пометем паяжините
и да седнем пред огледалото,
гледайки ретроспективата.
Изкуството е
система от огледала,
където следствието
търси причината.
1984 г.
КАК НОЧЬ БЕЛА
Как ночь бела,
Белей лица во тьме,
Не видно губ, где распустился смех,
Лишь розовое ушко светит сбоку,
Затейливей, чем русское барокко.
В неясном Петропавловском соборе
Куранты бьют зарю,
Ночь вытекает в море,
И золоченый ангел на шпицу
Подносит солнце к влажному лицу.
1968 г.
——————————
НАЧНЕМ НАСТУПЛЕНИЕ
Начнем наступление исподволь
В тихую медь
Равеля припомним
Патину снимем
Сметем паутину
И сядем пред зеркалом
Ретроспективу глядеть
Искусство -
Система зеркал
Где следствие
Ищет причину.
1984 г.
