ЧОВЕКЪТ

Йордан Янков

ЧОВЕКЪТ

Човекът носи със себе си
навсякъде своя свят -
със сложни душевни ребуси,
със светъл и тъмен цвят,
със вопли и заклинания,
със песни и стихове…

Човекът е съзидание
от сълзи и смехове.

Човекът създава утрото,
човекът създава нощ.
За туй не го презирайте,
щом някога стане лош.
Той сам си създава болките,
лекува се сам от тях.
И сам си заплаща, колкото
му костува всеки грях.
Да сложи на топло зрънцето,
скалата ще преоре…

Загасва искра от слънцето,
когато човек умре.


ВЯТЪРЪТ

Когато съм дошъл
на този свят,
той пръв открехнал
малкия прозорец
и вместо душна
стайна миризма
със своя дъх
гърдите ми разтворил.

Когато съм дошъл
на този свят
за мен през нощи
и през дни напреко
преминал той -
и лекокрил, и млад -
и в свойто неспокойство
ме обрекъл.

Когато съм дошъл
на този свят,
той с първия живот
ме е целунал -
да бъда като него аз
крилат,
и като него -
буден.