ЗАЩО?

Из „Неизречено на глас” (1987)

Панчо Панчев

ЗАЩО?

Бащите ни спяха
в студени килии
и усойни гори.
Но бяха здрави.
Като камъните
и дърветата,
с които се завиваха.
А ние?
Не седим на влага.
Топло е край нас.
Но станахме меки
- пухени възглавници.
Но станахме крехки
- кристални сервизи.
И сърцата ни бият
анемично и тихо
- повяхнал блус
в безцветната предутрин,
дошла след куха
будна нощ.


МЕТЕОРОЛОГИЯ

Мъгла е вън, а в стаята нахълта
светлинна струя като слънце жълта.
Дали защото в жълто си облечена,
или мъглата вън я няма вече?
Дори да си във дреха черно-сива,
щом дойдеш ти - мъглата си отива.


МОЯТ ЕГОИЗЪМ

Уважавам искрено старите.
За да бъда утре уважаван и аз.
Обичам обикновените хора.
Защото и аз съм един от тях.
Готов съм да умра за децата си.
Защото само чрез тях съм безсмъртен.


ВЪТРЕШЕН ВРАГ

Вместо да решавам ребуси
вечер, щом съм уморен,
водя разговор със себе си -
странен спор: без опонент.
Но над него неочаквано
не спокойствие ръми,
а юмруци се размахват и
бляскат в тъмното ками.
И когато в изтощение
грохна, победен все пак,
аз разбирам, че във мене е
скрит заклетият ми враг.
Че от сутрин чак до късно той
драска в моя ръкопис,
мръщи вежди непрекъснато,
мачка, къса лист след лист…
Зная: дяволът изпратил е
този тип - да ме мори.
И все пак за сто ласкатели
аз не бих го дал дори.