ПАМЕТ

Виолета Данаилова

ПАМЕТ

Пустинна философия е оцеляването.
Не бях щастлива, когато ме отлъчиха
и ме натириха с камилите в пустинята.
Свободна бях под слънцето сред пясъка,
единствено измъчваше ме жаждата.
Миражите ми подаряваха живота,
във който бликаше вода
и имаше храна във изобилие.
Там птици пееха и някой ме обичаше…
Но Вяра и Надежда, и Любов
все не пристигаха.
И София от някъде ме слушаше
как проумявам смисъла на думите.
А устните ми бавно побеляваха,
усещах как кръвта ми се сгъстяваше.
И бялата ми раса си отиде
завинаги изгонена тогава.


ОТКРОВЕНИЕ

Този свят подмладен
не успявам да го познавам.
Като чужденка се движа
и го разглеждам сама.
Но от моя живот
все още ми остават
приятелите – въздух, вода,
небе и земя.
Освободени са
всички други обичани.
Мир на любовите ми –
моите световни войни
с многогодишните лагери –
военнопленни
и безкрайните безсъници до зори.
Претърпях те, живот,
изтърпяхме се заедно.
Като мъж ти си гаден,
като жена неразбираем.


СЛАДКА РЕКА

Нищо няма да променим!
Нищо няма да изменим!
Все покрай глинени брегове
през душите нашият Искър тече.
Тече към морето сладка вода –
от динени кори, от гроздови зърна,
от ласкави думи, от много любов!
…Но морският закон остава суров.
Солена и силна ще бие брега
и водата на нашата сладка река.