ДНЕШНАТА НРАВСТВЕНА КРИЗА
Ние сме в период на нравствен упадък: всичко, което даваше духовен смисъл, превъзходство и красота на човешкото деяние, е в залез.
Вълна от корист, егоизъм, жестокост и нравствена тъпота залива човечеството и то се извива в спазмите на някакъв сатанински танц, дето се чува кикота на гения на злото…
Под измамните блясъци на разкоша и разточителството, в шемета на един живот, пиян от спекула и власт, душата гине, тя няма устои, с които да задържи от покруса стойностите, които й даваха вяра и красота и правеха човека наистина да стои по-високо от звяра.
Без морал, без нравствено верую, човек губи святостта на това име и става фермент на разложение.
И ние виждаме това разложение: то обхваща не само семейството, професионалите, но понизи партиите, зарази администрацията, пропълзя в масите, в народа.
Едно общо тлеене, което предвещава само гибел.
Особено опасно е това падение сред интелигенцията: колко продадени съвести, колко пречупени гръбнаци, колко ренегатства и подлост, пълзи сред нея и я разкапва.
Ето, гледаш го оня там, до вчера е бил сътрудник или карикатурист в някое ултра левичарско списание или вестник, а сега се хили от колоните на реакционния печат. И озлобено хвърля кал върху ония, които не са паднали като него…
Или оня там, готов е на всички унижения, само и само да не загуби синекурното си място в платежните ведомости в някоя гимназия, дето се явява само да си получи парите. Какво остава от гордото име човек!…
А трети, с всички фокуси на посредствен поет, събира парсата за абонамент на никому неизвестен и никому непотребен литературен лист.
Като гледам заглавията на такива вестничета и списания - листопад от проядена от червеи шума - струва ми се, че виждам табелки върху гърдите с надпис: просяк.
Четвърти, богат само с полузнание, се настанява накъде в някоя партийна или литературна група и издава присъди и възхвали, които нито огорчават, нито възрадват: толкова нищ е авторът им.
Колко е тъмна дущата на тая полуинтелигенция безсрамна и подла - тъмна като душата на един погърчен българин!…
Защото само съзнанието за дълг, само волята към здраво добротворство, само смелостта да понесеш страдание, но да останеш верен на своето нравствено величие, което се бунтува срещу всяка подлост и всяка простъпка, само това има и лична и обществена стойност.
Без морал, без гордост, без идея за дълг, няма цимент в обществото и човешкото в него рухва! Защото всичките украси на материалната култура, всичкото богатство на умствени придобивки, всичко това е без стойност за живота, щом няма нравствена красота!
Паскал бе прав, като бе казал, че по-горе от целия съвкуп на веществената природа, по-горе от цялото царство на мисълта, стои и най-малкия подтик към добро; светът на добротворството, на пробуденото нравствено съзнание, е от друга по-висша степен и там е отликата на човека от останалия свят и същинската негова цел и смисъл.
И ние виждаме, как несметна пищност на веществената култура и на недосегаема глъбина на философския размисъл, са били срутвани и оставяни в праха на забвението, щом е нямало нравствен усет, който да им даде вътрешна сила и ги направи нетленни.
Не затова ли загинаха Ниневия, Египет, Елада и Рим?
Не вървим ли и ние към същия край, щом няма нравствени стойности, о които да се заловим и закрепим делото на нашите усилия, творчество и тревоги?
Нима, наистина, Западът е на залез, както се провиква Шпенглер?
Ще трябва ли да хлуе вълна на варварство сред нашата завършена епоха, за да помете всичко, което беше гордост на човека от новите векове?
Защото ние загубихме човешките си добродетели и станахме плячка на злото.
Личността загуби всяка цена и затова, може би. Ще трябва наново да води борба за правата на човека и гражданина, които мислехме, че вече са завинаги обезпечени; нали бяха купени с толкова много кръв.
Нравствената криза, която живеем, към какъв крах ни води: към гибел или към опомняне?
Ето страшният, голям въпрос, който се възправя и чака отговор.
Единственото спасение в едно обществено преустройство, извършено от хора на дълга и високо нравствено съзнание.
Трябват нови обществени порядки, одухотворени от хора с чувство за дълг и обществена служба.
Трябва и просвета, която да заздрави в целостни стойности душата на колектива, на масата, на народа.
Нужно е сплотяване на добрите воли и честни усилия, за да спре тоя ход на нравствено разтление и дойде обновата.
——————————
в. „Литературен глас”, бр. 59, 25 януари 1930 г.