ПЕШО
Беше август, лятото на 2017 година, когато безгрижно джапах в лагуната на Царския плаж*. Водата сигурно беше над 26 градуса. Между краката ми сновяха едри сенки - играеше сафрид. Сити чайки и гларуси спокойно плуваха наблизо. Пет-шестима рибари дремеха на каменното заустие. Явно не кълвеше. Но пред мен, на спасителната вишка, положението бе по-различно - старият спасител Симо бе извадил четири едри парчета и се готвеше да ги корми върху самоделна дървена масичка.
- Ей, Симо, браво, човече! Само при теб уловът е добър!
- Какъв улов, бе приятел? Хванах ги в магазина! Тази вечер имам гости - четирима шведи. С шведките, разбира се… Имат страхотни бедра - с лупа не можеш да намериш косъмче по тях! - Симо облиза пресъхналите си от жегата устни.
Към това нямаше какво да добавя. Обърнах се и заджапах към по-дълбокото. Мислех да се пусна до шамандурата, да поохладя малко представата за седефените шведки.
- Пешо-о-о! Пешо! - чух ненадейно зад гърба си.
Обърнах се стреснат.
Симо си кормеше рибите. Нямаше жива душа наоколо. По дяволите! Сигурно имах слухови халюцинации в жегата. Продължих да навлизам.
- Пешо-о-о! Къде си бе, Пешо? - отново чух силен вик зад гърба си.
Обърнах се бавно - и пак същото. Симо си кормеше рибата. Този път реших, че той е превъртял. Нямаше начин - по цял ден да бдиш под убийствения пек на вишката.
- Пешо-о-о! Айде, бе! - още по-настойчиво проехтя отзад.
Не беше халюцинация. Обърнах се отново напълно объркан. Майтап ли си правеше Симо? Луд ли беше?
Изведнъж въздухът над мен се раздвижи мощно. Огромен гларус прелетя и кацна спокойно на масата на спасителя. Симо взе с вилица от карантията и започна да го храни в човката. Потърках очи в пладнешката жега. Не беше сън. Пешо изгълта всичко и остана да се пощи при човека, балансирайки на един крак в ъгъла на масата.
***
Беше август, лятото на 2018 година, когато безгрижно джапах в лагуната на Царския плаж. Водата сигурно беше над 26 градуса. Между краката ми сновяха едри сенки - играеше сафрид. Сити чайки и гларуси спокойно плуваха наблизо. Пет-шестима рибари дремеха на каменното заустие. Явно не кълвеше. Пред мен, на спасителната вишка, нямаше спасител. Какво да се прави - криза, не се намират пари за персонал. Оцеляването във водата се превръща в проблем на къпещия се. Но едва ли сериозен. На Царския плаж никога няма вълнение. Трябва да си пълен кретен, за да се удавиш в лагуна с дълбочина до гърдите.
Когато излязох на брега изведнъж го видях - Симо печеше чушки на ламарина до сергията за фрешове. Приближих се тихо по тревата.
- Симо, какво става, братко? Не хвана ли нещо в магазина? Къде са шведките тази година?
Старият спасител ме изгледа мрачно. Взе да обръща зелените чушки. Приближих се още откъм подветрената страна - за да избегна пушека.
- Къде е твоят приятел - Пешо? Ако донеса цаца, ще го повикаш ли утре?
- Няма го Пешо - дрезгаво изрече Симо. - Вчера умря ей там… Целият беше черен от нафта. Не можах да му помогна…
Вкамених се като паметник до Симо.
Неочаквано вятърът смени посоката и пушекът блъсна Симо в лицето. Той се закашля. Вдигна ръка и аз го видях как бърше сълзите си.
——————–
* Плажът на къмпинг „Златна рибка” - на 3 км от Созопол.
