СВАТБА
За едно съжаляваше Светла, че сглупи като млада и не направиха с Митко истинска сватба. От онези с музикантите, въобще всичко, както си е по традиция. Реши, че няма да се излага, и парира всеки опит на майка си и свекърва си да я убедят.
- Няма да се женя като селяните! - отсичаше.
Митко, тих и спокоен мъж, беше свикнал да се съгласява с нея, затова не му хрумна да я разубеждава. Идеално му дойде непреклонността на Светла. И без това се женеше, защото беше редно - тя бременна студентка, той тамън завършващ средното си образование. Пое отговорност, както го бяха възпитали родителите му, нищо че беше с две години по-млад от нея. Любовта не пита на колко си години, а мъжеството се проявява в такива моменти - неочаквани. Обичаше си Митко Светла, но си я слушаше и така през целия им брак. А Светла се ядосваше хем на себе си, хем на Митко:
- Що бе, мило, тогава не се съгласи с майка ти? Ти така я слушаш.
- Слушам, ама явно тебе повече.
Светла се смееше с половин уста. Хем виждаше, че Митко е Мека Мара, хем не можеше да преглътне, че свекърва й може да го води за носа повече и от нея.
Един път той не я послуша и те взеха, че се ожениха по градски. Тя си избра една красива бяла рокля с обръч, дантели, извезани орнаменти и перли. Хареса се в нея, прикриваше корема й от напредващата бременност. Дори без обръч роклята стоеше добре, защото успя да го счупи още докато се суетеше какво червило да си сложи. Избута майка си на прага на вратата, когато й взеха обувката от крака, защото младоженецът трябвало да откупи булката с пари.
- Майко, стига селянии!
- Майче, такива са традициите - протестираше майка й, но Светла не искаше и да чуе.
Излезе от блока - елегантно, без музика, на младоженческата кола бяха сложили само три балона. Светла не искаше други украси и тази я сложиха само за да угоди на Митко и техните. Още помнеше безумните кукли по време на социализма, които като дете виждаше по капаците на колите. Намираше тях за кич, а традициите - за хора без вкус. Представяше си сватбата така, както и протече - без много шум.
Годините обаче се затъркаляха, роди две деца и изведнъж нещо й заигра под лъжичката. Тя, която дори на сватбата си не беше изиграла и едно хоро, реши, че ще ходи на народни танци.
- Къде ще ходиш?! - недоверчиво повдигаше вежди Митко - ще играеш хора, ония селските ли?
- Е, хайде сега - селските, не виждаш ли, че са на мода. Всичко живо ходи на репетиции. Възражда се народното.
- Възражда се, ако е било родено, пък ти, мило, тепърва го зачеваш - отвръщаше мъжът й.
Никой не вярваше, че Светла ще хареса народните танци. Очакваха, че след първата репетиция ще се откаже. Особено като я видяха как се връща вкъщи - потна и зачервена. Смееха й се и децата, и мъжът й, а тя казваше:
- Това е по-добро от фитнес. Като почне музиката и цял час не спираш.
Не си призна, че играейки си представя, че е на голяма сватба, че повежда хорото. Тая ми ти музика, тия ми ти тъпани. Като усилеха уредбата и свирнята изпълваше цялата зала, същите тия - селските песни, както тя ги наричаше, сега така й въздействаха, че чак настръхваше. С годините ли така се преобрази, или това народното е дремело в нея и чак сега се е пробудило.
На своята сватба пропусна хорото, затова започна да агитира децата си. Като се заженят, да не забравят оркестъра - жив, тя ще плати на тъпанджия, акордеонист, гайдар. Сега за по-евтино ги правят само с уредба и диск, ама не е същото.
- Майко, - прекъсваше я щерката - кой ти е казал, че ще се омъжвам? После да се чудя как ще се развеждам. Днес никой не се жени, всички живеят на семейни начала. Деца се раждат и са си семейство и без подпис.
Синът пък беше още по-краен, само я попита:
- Майко, ти превъртя ли?- но от него се очакваше, беше твърде млад, за да мисли за женитба. Пък и всяко красиво момиче му завърташе главата. Беше влюбчив и непостоянен в чувствата си. Светла се надяваше, че това непостоянство ще се прояви и в позицията му за хората и оркестъра, като се зажени.
Отказваха й децата, но чуеше ли тя някъде да бие тъпан и спираше. Ако като млада се срамуваше дори да погледне младоженците, то сега заставаше като първа клюкарка край оркестъра и наблюдаваше цялата процесия - как засвирва музиката, как извеждат булката, как баща й се хваща за нея, как повеждат хорото. Последно такава сватба наблюдава в Несебър и като я задърпаха синът и дъщерята да тръгва, че се излагали заради нея. „Глупави и млади” си мислеше Светла, точно като нея преди години.
- Нищо не разбирате, нали тоя шум е затова, да се вдигне всичко във въздуха - да се чуе, да се види, нали ново семейство се създава.
От цялата работа обаче, само тя се вълнуваше - нито децата, нито Митко споделяха нейния ентусиазъм. Продължаваше да ходи на народни танци, докато не съкратиха две колежки в службата. Не оставаше време за сън, камо ли да танцува. Така Светла се успокои, пък и цялата къща с нея.
Забрави за хората, докато не й напомни времето годишнината от сватбата им с Митко. Едно нещо й се въртеше в главата, искаше да го изненада. Той все казваше, че иска да скочи с парашут и го беше уредила. За романтичната част планираше обяд, а след това да отидат на театър. Купи си нова рокля по този повод, бельо. Броеше дните до събота, вълнуваше се, искаше да види изненаданата му физиономия, като го закара на хеликоптерната площадка и му каже: „Честита годишнина, мило”. Този път не го подсети, че празнуват сребърна сватба, и без това все забравяше датата, така изненадата от летенето щеше да е по-голяма. Само на децата каза, за да участват в подготовката.
Събота дойде, облече се тя официално и зачака Митко от магазина. Само че той нещо се бавеше, звъни му - не вдига. В главата й мисли от „ще го убия” до „да не е катастрофирал”. Поглеждаше през прозореца, въртеше се от балкон на балкон. Постепенно нетърпението й се превръщаше в яд. Вече нямаше желание за изненади и ресторанти. Ядът й надделя над притеснението. Седна разочарована в хола и пусна телевизора. Между превъртането на безбройните канали се дочу музика, от онази, която караше краката й сами да заиграват. „Някой май ще се жени” - си помисли. Музиката ставаше все по силна, Светла се надигна, вече беше готова да надникне през шпионката, когато рязко се отвори вратата и пред нея изскочиха мургави музиканти. Гледаше ги стреснато, започна да маха с ръка, да даде знак да спрат, за да има каже, че са объркали адреса. Надвикваше се с тъпаните, докато не видя по стълбите да се задават децата й, а зад тях и Митко, който държеше букет в ръка. Подаде й го и й каза:
- Честита годишнина, мило!
Светла се просълзи.
- Хайде, майко, повеждай хорото, че целият вход се е събрал и чака булката!
На Светла не й беше нужна друга покана. Даваше й се втори шанс и нямаше никакво намерение този път да изпусне закъснялото хоро.
