КРАЙ МОРЕТО

Димитър Стойчев

Из „Хитрушки” (1980)

На моя син Благомир

КРАЙ МОРЕТО

Днес за пръв път бях на плажа,
мога всичко да разкажа.
Да разкажа, ама няма
на кого, понеже мама
ме постави на леглото -
бързо да заспя, защото
утре няма плаж…

Тишина.
Събрах кураж,
от леглото се надигнах,
гледам: фарът мига, мига,
чак във стаята достига
през разцъфнали липи.
Мисля си: ами на фара
никой ли не му се кара
да заспи?…


МАМА Е ВИНОВНА

Татко тихо каза снощи,
че морето е солено.
Аз не съм го вкусил още,
само знам, че е студено…

Близнах. Нямаше измама.
Прав е татко ми, нали?
Пресолила го е мама -
тя обича да соли…


ПЛАЖЕН ДЮШЕК

Пясъкът е още влажен,
я надуй дюшека плажен! -
мама рече
и отсече.

Татко дълго, дълго пъшка,
но наду дюшека, мъжки.
Чак се изпоти човека!

И в ръцете с детски книжки,
легнахме си на дюшека,
пълен с таткови въздишки.


ГРЕБЕН

Възрастните казват, че вълните
имали си гребен.
/За косите,
за какво ли друго е потребен
гребен?/

Аз не съм го виждал този гребен.
Сигурно е много малък, дребен.
Сигурно в косите
на вълните,
винаги зад лимба водна-модна
той е боднат…

Аз не съм го виждал и не знам,
само предполагам, че е там…

Нека възрастните да не се обиждат,
но наистина ли гребен виждат?


МИДИ

Миди, миди!
Брей, да се не види,
колко миди,
колко много миди!
Лъскави и черни,
като детски лачени обувки.

Взех една,
реших да я отворя,
но кажете, как това да сторя?
Мидите си нямат,
ама всички,
ни прозорчета,
нито вратички…

Как ли в тъмното живеят
сам-самички?…


РАЗГОВОР

- Мамо, хайде с тази лодка
да направиме разходка.
- Днес не може да се плува -
днес морето се вълнува.
Ще направим ний разходка,
щом водата стане кротка.
- Но кога ще стане кротка?
- Като се успокои…
- От какво ли се бои?
- Ех, какъв си неразбран!
Виж, вълнува се морето.
- Да му капнем от шишето
мъничко валериан…


МОРСКО КОНЧЕ

Морско конче хванах аз,
морско конче!…

И с опашка,
и със грива,
грива
мъничко бодлива.
/Нека никой да не пита
имаше ли си копита!/

Сложих го на пясъка горещ,
да походи малко пеш…
Кончето направи скок
и потъна в пясъка дълбок.

Дълго в пясъка се рових -
нито конче, ни подкови…
Мисъл някаква ме бодна:
никога от морско конче
да не правя пешеходно!


ВОДОРАСЛИ

Расли ми са, расли
китка водорасли.
Расли ден до пладне.
Срещнали ги раци,
раци със мустаци -
цели два дни гладни.

Как да се избавят
тези водорасли,
като толкоз здраво
с дъното са срасли?

Раци, два дни гладни,
сладичко опасли
китка водорасли.


МОРСКИ СВИНЧЕТА

Наричат ни свинчета морски -
това са просто думи хорски.
Макар и да сме чисти, бели,
море до днес не сме видели.

Ех, участ зла, неблагодарна!
През лятото
отиваме във Варна!…


МОРЕТО

Отде ли морето извира?
Навярно от извор най-чист!
Далече - там дето опира
морето в небесната вис…

Защо ли наричат го черно?
Та то си е синьо море!
Наричат го черно наверно
защото не виждат добре…


АКВАРИУМ

От морета, океани
риби тука са събрани
в стъклени прозрачни вани.

Покрай тях тълпят се хора,
гледат ги и си говорят:
щука, сом, турук…
Рибите мълчат, не спорят
за какво са тук.

Ето там една моруна
хладното стъкло целуна,
стрелна се назад
в тази стъклена лагуна,
тясна като ад.

Нито шава, нито плува,
легнал по корем, кротува
сам един калкан.
Сигурно сега сънува
океан…


КРИВО РАЧЕ

Сам-самичко на брега
рачето остана.
Ес-о-ес, ами сега?
Где е океана?

Тръгна то напред-назад,
тръгна вляво, вдясно.
В пясъка нагази - ад! -
жарко и опасно…

Заблуди се значи то -
но е живо!
Криво ли е рачето,
че е криво?


САМОЛЕТ

В самолет се возих аз!
Варна - София - за час…
Не е като автобуса,
да те друса, да те друса.

През прозорчето пълзяха
градове, реки, гори,
но на мене ми хареса
леличката стюардеса -
тя бонбончета раздава
без пари!…


ПРАХОСМУКАЧКА

Радостна вече е мама
и не се цупи:
прахосмукачка голяма
татко й купи.

Сякаш потъна в земята
метлата -
моето конче хвъркато,
крилато…

Кети, мойта сестричка,
ме утешава:
прахосмукачката яхай
тогава!

Нищо не знае таз Кети!
Ех, че закачка:
язди ли някой, кажете,
прахосмукачка?…


ТЕЛЕВИЗОР

Купихме си телевизор.
Баба нийде не излиза!
Татко иска „ПО СВЕТА”,
мама - „И У НАС”,
батко - хокей на леда,
дядо пък „АТЛАС”.
Кака иска манекени,
песни, танци и хорца,
а за мене, а за мене
само „ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА!”


ДУШ

За това ли, че не слушам,
че и днес съм измърсен,
мама сложи ме под душа
и заплака той над мен.

За какво ли плаче душа
толкоз силно и на глас?
Обещавам, че ще слушам!
Плаче душа, плача аз…


КАК ДА РАЗБЕРЕ

Благомир - момче красиво,
е момче и паметливо,
но не може да си обясни това:
щом при чичо доктор влезе,
все го карат да се плези.
А когато се изплези той на мама,
в къщи олелия е голяма!…


ПЕТЕЛ

От село тази есен
баба ми донесе
жив петел!
Зарадвахме се всички.
Аз дадох му трохички,
а той, глава навел,
не кълве…
Иди, че разбери го!
Очаквах да запее,
квартала да залее
със свойто: „Ку-ку-ригу!”

А баба ми говори:
той пее само в село,
по купни и стобори…

Какво не му достига
на тоз петел напет?
Защо не кукурига?
В града
не кукурига
връз кофите за смет?…


ИГРАЧКА - ПЛАЧКА

Вън шейни препускат,
вън деца играят!
Мама не ме пуска
и защо, не зная.

Скрих се в гардероба
ей така, за проба.
Нека търси мама -
мен ме няма, няма…

Мама търси, вика,
аз мълча обаче.

Ще й се обадя
чак като заплаче.