ЧЕРВЕН СВЕТОФАР ЗА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

Румен Воденичаров

В предишни публикации не един път сме наричали две овластени жени в Европейския съюз „климатични вещици”.  И ако приемем, че едната временно се е отдалечила яхнала  метла (Кристин Лагард), то другата (Урсула фон дер Лайен) продължава да ни сугестира с визията си за  т.н. „зелена сделка”, която може да се окаже не само нейна илюзия, но изнудване и измама за народите на цял континент.

Г-жа фон дер Лайен, на 11-я ден от встъпването си като председател на Европейската комисия,  предложи програма за климатично неутрална Европа (2019), заявявайки, че това е предизвикателство,  сравнимо по размах с програмата „Аполо” за изпращане на Човек до Луната. „50 крачки до 2050 година”. Но само трябва да е ясно. Всяка крачка ще струва на европейците по няколко десетки милиарда евро. Само до 2030 г. сметката е  1 трилион евро. Ето защо всяка страна членка на ЕС ще бъде длъжна да дава по 25 % от годишния си бюджет за „зелената сделка”.

Шок и ужас! На времето Индустриалната революция е започнала с използване на изкопаемите горива, а сега „климатичните вещици” от Европейската комисия ни предлагат мащабен план за икономическа трансформация като си наложим да  изоставим въглищата и петрола, за да опазим околната среда. Звучи малко познато и леко подозрително и. В 15 век „ловът на вещици” бил оправдаван с техния съюз с дявола. Днес църквата е слаба, но климатичните вещици разчитат на друг съюз като се има предвид кого са уговорили да плаща инвестициите по „зелената сделка”: международните финансови институции, ЕИБ, частни фирми и националните банки т.е. транснационалният капитал.

Мисля, че е ясно защо става въпрос за „зелена сделка”, а не за зелена програма или зелена стратегия. Който се хване на зеленото хоро, ще бъде принуден да го играе, докато ЕС съществува. „Новият закон за климата на ЕС ще направи прехода към климатично неутрална Европа необратим” казва майката-героиня и вечен министър Урсула фон дер Лайен.

При сделка някой ще спечели и това няма да бъдат европейските граждани. Спомняте ли си, драги читатели, как Световната банка обяви през март 2019 г. пандемията от COVID-19 десет дни преди СЗО. И не е ли твърде кратко времето (11 дни) между встъпването на г-жа Урсула фон дер Лайен в длъжност и гръмогласното обявяване на нейната зелена стратегия? Сякаш всичко с бъдещите инвеститори-милиардери е било договорено предварително.

Има и една любопитна подробност за фаталисти и конспиролози. Много от „истините”  за исторически събития и велики личности след време се оказват обикновено шарлатанство и лъжа. Т.н. Христофор Колумб, с ореол на безстрашен мореплавател в Европа, е по-известен на Карибите като жаден за злато безмилостен убиец на индианци и търговец на роби. А Александър Велики, описан от своя летописец Калистен като велик пълководец, се оказва маниакален масов убиец и според Сенека „разрушителен психопат”.

Изминаха повече от 50 години от кацането на Човек на Луната и триумфалното завръщане на тримата космонавти от мисията на „Аполо 11″. В еуфорията милиони хора на планетата в началото не се усъмняваха в тази „истина”. Постепенно броят на скептиците започна да се изравнява с броя на тези, които вярваха в първенството на САЩ за овладяване на космоса. Къде изчезна обаче документацията на „Сатурн 5″? Защо тази най-мощна ракета на нациста фон Браун няма наследници?

След 50 години истината може да се окаже друга. Все още Русия мълчи, но за руските конструктори и космонавти е ясно, че се касае за лъжата на века и договор между ръководителите на СССР (Л. Брежнев) и Съединените щати (Р. Никсън). Този договор е именно „сделката” с дългосрочни последствия, последното от които е разпадането на империята СССР на 8 декември 1991 г.

Сега за колективния Запад на дневен ред дойде разпадането на Руската федерация. Цветна революция в Москва  засега не е възможна. Необходимо е нещо друго и нов Горбачов. 80% от износа на Русия са изкопаемите горива. Обединената енергийна система на бившия СССР вече е разбита от непотопяемия неолиберал  Анатоли Чубайс. Достатъчно е сега водещи руски учени и политици да „клъвнат” на идеята за тотална декарбонизация и водородна енергетика, за да бъде приключено с металургията, тежката химия и „оборонката” на най-голямата страна.

Критично настроени и образовани хора още днес, преди да е станало късно, могат да дадат отпор на „климатичните вещици” от ЕС, за да не се бичуват в 2050 г., че са били наивни  и са подкрепили антинаучната „зелена сделка” . Една огромна измама, диктуваща на хората да спазват правила въведени от икономическите, политическите и бюрократичните елити на Запада и заставящи хората къде да живеят, какво да работят, какво да ядат и къде да пътуват.

Или накратко: „Зелената сделка” няма да бъде изобщо борба с климатичните промени, а тотален контрол на хората в държавите, които ще я приемат като „Green Act of 2021″ (Климатичен закон от 2021 г.).

Съпротива има и в момента, въпреки че истерията стигна до сравняване „отричането  на глобалното затопляне  с отричането на Холокоста”. Марк Морано през март 2021 г. издаде книгата си „Green Fraud” (Зелената измама), в която се опитва да обясни на европейците „Защо зелената сделка е даже по-лоша, отколкото си мислите”. Без да е голословен Морано е категоричен: „Зелената сделка е грешно решение на грешен проблем. Хората стоящи на върха и движещи това шоу са пост-хуманитарни чудовища. Климатичната програма на ЕС е пример за цинизъм и лицемерие.”

На това място нека припомним някои доказани факти за климата на Земята:

Климатични промени е имало винаги от времето на Адам и Ева.

Човешката дейност е отговорна само за 1-2% от изхвърляните парникови газове. Нека еко-алармистите да оценят какво количество газове изхвърля в момента само вулканът на Канарските острови

Приносът на набедения за вреден въглероден диоксид (СО2) в топлинния баланс на Земята се оценява на 9-26%. На водните пари е по-висок (36-72%), на озона (О3) 3-7%. Но за водните пари нито един еколог не говори.

Климатът на Земята зависи от големи и малки цикли в съдържанието на СО2 и преди всичко  от слънчевата активност и наклона на земната ос. Циклите следват изменението на температурата, а не обратното. Въглеродният диоксид се отделя от лимонадата след като бутилката се извади от хладилника.

В писмо до Гутереш (ООН) 500 световно известни учени вече изразиха мнението си (European Climate Deal 24/09/2019), че не съществува опасност от климатичен апокалипсис. Ледовете в Арктика се увеличават и последователите на Ал Гор започнаха да  говорят не за „глобално затопляне”, а за „климатични промени”. Учени и енергетици (Франция, Великобритания) са категорични, че при зависимост на Европейския съюз от импорт на петрол (87%) и на природен газ (74%) без АЕЦ достигане на 50-55% намаляване на въглеродните емисии е нереално. Т.L.Cadwell - австралийски експерт с 25 стаж в централите на NSW, директно предупреди европейците: „Всяка чиста и евтина енергия е очевидно добре дошла, но тя никога няма да има капацитета да замени ТЕЦ-овете. Измъкнете главите си от облаците и направете малко сметки! Парижкото споразумение (за задържане затоплянето под 2.0оС) не е научно обосновано. Въглеродният данък ще доведе до търговски войни.”

Но привържениците на абсурдната версия за глобалното затопляне продължават да изпълняват социалната поръчка на Комитет 300 (респ. Римския клуб), който финансира абсурда. Цялата парникова алармистика се поддържа с цената на фалшификации за климата като тази разкрита в Отдела по климатология в Норидж (Англия) през 2009-2011 г. подаващ противоположни данни на IPCC и предвещаващи климатична катастрофа.

Трябва да се разбере от повече европейски правителства, че глобално затопляне е възможно, но то няма да бъде причинено от въглеродните емисии на изкопаемите горива. Вулканите и горските пожари подават в атмосферата повече СО2 отколкото всички ТЕЦ-ове. Освен това 2021 г. показа, че ветрогенераторите и фотоволтаиците не оправдават надеждите. За първите ветровете се оказаха слаби, а за вторите се появи Тексаският синдром. Те просто замръзнаха. Европейците започнаха да пускат в действие своите въглищни елктроцентрали. Тоталната декарбонизация на икономиката с възобновяеми източници на ток изисква огромни инвестиции в инфраструктура и за преустройство на промишлеността и селското стопанство. Те се оценяват на  260 млрд евро годишно, а зеленият фонд на Европейския съюз ще разполага само с 100 млрд евро. С други думи: „Денег нет. Держитесь!” (Медведев) или по български: „Пари нема. Действайте!”.

Приетата като документ „Водородна стратегия за климатично неутрална Европа”,  изглежда не като втори стълб на „зелената сделка”, а по-скоро като научна фантастика. За получаване, съхраняване и транспорт на водород в големи количества няма разработени евтини и безопасни методи. Нейният дял към 2050 г. може да възлезе на не повече от 12-18 %. Но там, където замирисва на бързи (т.н.вертолетни) пари се появяват и съответните водородни „експерти” като  д-р К.Тренчев и Ахмед Доган в България.

Твърденията, че безвъглеродната икономика ще донесе възстановяване на ЕС след пандемията остават наивни. Дълбоката държава  тласка, обаче, „климатичните вещици” към окончателно въвличане на европейските държави в капана, наречен „зелена сделка”. Българската климатична  вещица г-жа Кристалина Георгиева успокоява българите: „България може да се възползва от новите политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде тласък на инвестициите и на създаване на нови работни места”. Приказки на пазара. Защото по-вероятен е обратният ефект: увеличаване на дълга на най-бедните държави и крах на тяхната конкурентна способност.

Днес не само в Дания, а и в целия Европейски съюз има нещо гнило. В програмите на нито един от възможните финансови източници няма проект за построяване на нова АЕЦ. Умниците още се чудят дали електроенергията от атомните реактори (поколение 3+) е екологически чиста, само защото Русия (по-точно „Росатом”) им бяга с цяла обиколка на тема „кръгова икономика”.

А кръговата икономика, за която ще ни проглушат ушите, в атомната енергетика представлява използване на отработеното (3%) ядрено гориво (като това, което в момента се заменя в блок 6 на АЕЦ „Козлодуй) като ново гориво в АЕЦ на бързи неутрони (до 30%), което може да осигури добив на електроенергия за столетия. Два такива реактора вече работят в Русия. Ето къде трябва да се насочат трилионите евро на ЕС. За тази спасителна алтернатива, обаче, е необходимо ново поколение европейски политици, които да не изповядват русофобия и да не преследват геополитическите  цели на студена или хибридна война. Само тогава Обединена Европа ще може да издигне новата парадигма:

„Да, на мирния атом и червен картон за „зелената сделка!”