Марчо Николов Тодоров, български писател, е роден през 1929 г. в с. Синаговци, Видинско, в крайно бедно семейство. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висшето в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”. Бил е редактор във Военно издателство. Издадени книги: „Ръждиви петна” (разкази, 1962), „Синът на загиналия” (повест, 1964) „Объркани денонощия” (повест, 1965), „Първа есен” (роман, 1967), „Не мога да забравя” (разкази, 1970), „Срещу вятъра. Разкази за Боян Чонос” (1971), „И имаше още път” (разкази, 1973), „Следи в пясъка” (повест, 1975), „Изстрели до кея” (повест, 1977), „Едно произшествие” (повест, НМ, 1980), „Неспокойна ваканция” (повест, 1982), „Тревога в града” (1984) и др. Член на СБЖ.

Публикации:

Проза:

ВАСКО С МОРЯШКАТА ФЛАНЕЛКА/ брой 140 септември 2021