ВХОД И ИЗХОД

Воймир Асенов

ВХОД И ИЗХОД

На мен аз не си оставих нищо.
Сега стоя като угаснал свещник,
сега седя като осаждено огнище
покаях се, но пак се чувствам грешник.
Нима това, което изповядах
ще може някого поне да трогне
и да запали - ако не лампата -
в душата му от въглените огън?
Нали сега бездушието е причина
камбаната да дърпам за езика
и да рисувам фрески и картини,
в които себе си не вижда никой…
нали съм затова сега звънаря,
клисаря, псалта и дори зографа?…
Като врата на храм се преотварям
и там съм сам метафора и нафора…
помагай, Отче, нека всеки делник
и всеки празник да звъни камбаната
и аз, макар да съм един отшелник,
да виждам в храма Ти събран народ.
Дано една душа от там да забележи,
когато търси тука своя Истина,
че аз не съм до Входа ключ железен -
дано да види, че стоя пред Изхода!


ПРЕДПРОЛЕТНА АНЕМИЯ

Духовата музика щом свири…

Духовата музика щом свири
и дъхът ми сякаш в светъл такт умира.
Аз те търся в хорската гълчава,
аз да те прегърна и да се прощавам…

Аз съм вече стар - извън хорото -
ти оставаш в него, ти си сред Живота.
Неговият светъл дух не спира -
духовата музика щом свири…

Духовата музика щом свири!


ВЕХТОШАРЯТ

Има една странна професия
сред този модерен свят.
Представете си нещо песенно,
представете си своя град
и тези напеви, които аз чувам:
- Стари неща купувам,
стари неща купувам!

Виж, вехтошарят отново зашари
тук, под балкони и стрехи
и закупува човекът - на старо -
детски играчки и дрехи.
Но…
Никой не плаче за бедната кукла,
сложена в прашна количка…
Ах, побелели са нейните букли
и е забравено всичко.
Всичко!…
А ето с насмешка подсеща
песен, но кой ли я чува…
Старите вещи са нищо! И нещо…
Новите - колко ли струват?
- Стари неща купувам,
стари неща купувам…


ВЪЗКРЪСВАЩИЯТ ЛЕБЕД

С почит към поезията

Топлият вятър замръзва на север.
Хладният вятър се стапя на юг.
Топло е с тебе, студено без тебе -
чувството винаги търси уют.

Мен самотата със студ ме обсебва,
а щом си с мене и аз ставам друг -
с тебе съм радостен, тъжен без тебе -
в мойта душа има север и юг…

В сребърен сняг песента се погребва.
Златният дъжд буди всеки капчук…
С тебе запявам, немея без тебе -
ти си на думата живия звук.

Пътят на птиците свършва на север.
Пътят на птиците почва от юг.
Светът възкръсва чрез тебе, мой лебед,
а аз изпращам и чакам - все тук…