В ЗЕМЛЯНКАТА НА ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ

Воймир Асенов

От моралния кодекс на древните хора, още преди Христа, до нас е достигнало посланието: За мъртвите - добро или нищо!… Но криворазбраната цивилизация днес и особено у нас след така наречения „демократичен преход”, опошли и тази мъдрост.

Много псевдомемоаристи и неуспели псевдосписователи с некрофилски настроени души и съзнания надиплиха публикации, които превърнаха и в скверни пари. Те написаха спомени, за които е по-добре да не си спомням…

Ето защо с особена тревога и нежелание пиша тези предизвикани редове за човека и поета Веселин Андреев.

В отряда „Чавдар” по време на антифашистката съпротива него са го наричали Андро. По-късно той влезе в социалистическите читанки с „Балада за Антон”, а още по-късно написа и едно предсмъртно писмо до хората и до сина си Вовка, което е пример за покаяние и равносметка - писмо, което може да напише само Човек с главна буква.

Причините за това писмо са във време разделно и аз не се наемам да ги обсъждам. Но тъй като съм възпитан и расъл в онова „лошо” от втората половина на XX век и тъй като и аз съм нещо пишещ, то морални и етични норми ме задължават да споделя мисли за високонравствения поет Веселин Андреев.

Достоверността и случките, които ще спомена, ме задължават да прибавя в повествованието си тук и моето Аз, защото мое поетично кредо е, че всеки човек и Свидетел на истината само като такъв може да говори за другите…

По онова време - седемдесетте години на XX век, аз имах битови проблеми и с благоволението на Веселин Андреев живеех в мазето на неговата къща, която се намираше в центъра на София - между Чешкия ресторант и Клуба на архитектите - точно срещу районното управление на МВР.

Тук, в това мазе, Веселин Андреев бе оставил в една от стаите, отоплявана със собствено парно, част от книгите си, покъщнина и кушетка. Другата стая обитаваше братът на съпругата му, бай Сава. Той беше бивш кръчмар и затова Веселин Андреев нарече тази обител „Бар Сава”.

Споменах, че през този период аз бях в една лична моя си драма и често се запивах в близкия ресторант „Грозд”. Тук идваха студенти, поети, артисти, художници, музиканти, журналисти и всякаква провинциална тълпа от кандидати за слава, тъй като заведението „Бамбука” до Народния театър бе номинирало своите посетители и бе излъчило в обществото „гениите си”.

По онова време аз, макар и без софийско жителство, заради спечелената от мен първа награда на името на Владимир Башев за стихосбирката ми „Крепост”, бях на работа като редактор във в-к. „Пулс”.

И естествено бе да контактувам с така наречената млада художественотворческа интелигенция. И аз наистина се познавах с почти всички нейни представители от онова време и от всички музи и жанрове, но не само на творческа основа, а и на кръчмарска.

Затова в ЦК на ДКМС, в СБП и в МВР бях неблагонадежден. Много други талантливи хора без софийско жителство, покрай мен често оставаха да нощуват в близкото мазе на Веселин Андреев - без неговото знание или привидно без неговото одобрение.

Близкото МВР не смееше да прави проверки, тъй като авторитетът на Веселин Андреев, бай Андро, беше голям. Той рядко идваше да види какво става долу, в „землянката”, но внимателно се интересуваше кой какво публикува или предлага по изложби, театри и трибуни…

Всички бяхме спокойни с него. И го наричахме нашия бай Андро! А нашият бай Андро наистина бе човек хуманист и дори безкористен меценат.

Свидетелствам за истината, че той помогна на талантливия поет Велин Георгиев да стъпи на краката си след негова си криза и да стане член на Съюза на българските писатели - гилдия, в която се влизаше през иглени уши и проверки от МВР, и дори написа думи за него.

Свидетелствам, че с личното застъпничество на нашия бай Андро синът на един полицай, участвал в гонитба на партизани, бе оставен на работа в комсомолско издание и бе приет за член на Съюза на българските писатели.

Името на този наш съвременен поет след демократичните промени се появи в редколегията на „Литературен форум” - вестникът, който обруга безсмъртния Вапцаров, мъртвите и живите поети антифашисти. Е, няма ненаказано добро!…

Свидетел съм на истината, че ако Веселин Андреев не беше взел под свое покровителство и не заведе дори в Париж на свои разноски талантливите художници и скулптори Георги Трифонов, Вежди Рашидов, Захари Каменов, те нямаше да са това, което са днес!

Има още и още имена, на които съм бил съпоръчител и гарант пред Веселин Андреев.

Ако имат чест, могат да потвърдят думите ми.

Всички те са яли, пили и се веселили при Веселин Андреев. Но от тях най-вече честният и талантлив поет Янко Димов е свидетел и на много други случки от по-конфиденциален характер, за които не си позволявам да пиша.

Те са от етажите на висшата партийна информация и стигнаха чак до ЦК на БКП и на МВР.

Ще спомена, че в това мазе по време на така наречения „възродителен процес” е нощувал турчин, който сега е в челното ръководство на Народното събрание - бай Андро го разбираше и толерираше още тогава.

В „Бар Сава”, или в землянката на бай Андро, са преспивали и волнодумствали срещу тогавашната власт с тенденциозни вицове и анекдоти и хора, които станаха Велики депутати, но отказаха да подпишат Конституцията след смяната на социалистическото управление.

Същите тези, които бързо забогатяха и побързаха да си извадят свидетелства, че не са били сътрудници на Държавна сигурност и на прословутото политическо надзирателство на Шесто управление на МВР. Имената им се знаят днес от всеки що-годе просветен човек. И по делата им ще ги познаете, както е казано в Библията.

Но те, всички те, които Веселин Андреев чистосърдечно и безкористно подкрепяше - заради недоволството им от деформираната правда и безпринципност, те, които се легитимираха чрез новите клубове за гласност и демокрация, забравиха, че да си Човек
и поет е призвание!

Призвание, което не е подчинено на парите и на властта, защото има много звани, но малко избрани - такъв, какъвто беше нашият бай Андро. Хуманистът Веселин Андреев!

И това е част от моята благодарност към него!

Той, поетът и човекът Веселин Андреев, беше и си остава големият Пример!