КНИГА ЗА ПАМЕТТА НА ВРЕМЕТО

Тази книга не е роман.
Тя не е четиво за разпускане.
Тя е четиво за онези, които биха искали да научат малко повече за процесите на разрушение, започнали в България, и в частност - в нашия град и регион, преди трийсет години.
Тя е опит да се съхрани паметта за една България, която вече не съществува, която съзнателно беше унищожена, а хората, които я построиха, бяха унизени и сведени до нивото на оцеляване. Хората, които построиха пътищата, заводите, предприятията, стопанствата, които работиха и създаваха, допринасяйки не само за себе си, но и за общото благо. Те заслужават такава памет. Защото в годините, когато построеното от тях се разграбваше и унищожаваше, те не се предадоха, а се опитаха да спасят и съхранят каквото могат. Те лежаха на релсите, протестираха пред институциите, искаха да се запазят техните предприятия и работа, настояваха на това, че не трябва да се руши, а да се надгражда. Много от тях, след погрома върху индустрията, вече не са в нашия град, нито в България. Или ако са тук, техните деца вече не са в родината, а по гурбет. Внуците им се раждат по чуждите земи, няма да запомнят нито България, нито бабите и дядовците си, нито ще говорят българския ни език. Много от тези хора вече не са и между живите. Но на техния живот и труд дължим памет. Безпаметието ражда безродие.
Писаното слово остава. Все някъде. С тази книга правя опит да се издължа на своите родители, на всички от тяхното поколение и поколенията след тях, които станаха частица от Голямото Време.

Татяна Любенова

Татяна Любенова, „Походът на еничарите”, книгоиздателство „Северно ехо”- Плевен, 2021 г.