ЛЪЧ ОТ СВЕТУЛКА

Докрай ще помня всяка доброта,
посяла капка слънце във очите.
Надмогнал тъмното, духът ми да лети
с песните на птици гласовити.
Докрай да бъда влюбен във света,
за полет винаги мечта да ме зове.
И себе си открил, да съм наясно,
когато в огън хвърлям стари грехове.
За да остане до последния ми дъх
светулка малка в тъмното да свети
и да ме топли сред полярен студ
в ятото на скромните поети.

Осман Мустафов, „Лъч от светулка”, изд. „Северно ехо”, Плевен, 2021 г.