Две либрета за опера

ОРФЕЙ

Заедно с мене, запей, моя флейто!
Аз съм син на земята и на звездното небе.
Земьо, ти разклоняваш родословието на племената.
Ти съчетаваш всемирната хармония и човешките съдбини.
Небе, ти виждаш всичко!
Искам да бъда небе - звездно, всевиждащо.
За да те гледам, Евридика,
със всички небесни очи, за да те гледам.

ЕВРИДИКА

Изживях свободата, на жадуваното себеотдаване, Орфей,
и без страх мога да си отида, освободена и завинаги.
Но душата ми пак ще принадлежи само на теб, Орфей, завинаги.
Светлината на любовта няма да угасне.
В любовта познах себе си, в болката прозрях омразата.
В любовта е истината и мирът; в омразата е произволът и войната.
Любовта е лудост, а обичта - мъдрост.
Любовта осветява сърцето, а храмът осветява душата.
Ти за мен си, Орфей, и сърце и душа.