АКО ТОЗИ ДЕН ЛИПСВАШЕ ОТ КАЛЕНДАРА…
превод: Петър Къдрев
- Ако този ден липсваше от календара, ако го нямаше и онзи злощастен час, момчето днес щеше да е живо… - каза Ерол и зарови пръстите на дясната си ръка в дългите си сиви коси. Рязко прекъсна предишния си разказ. Сякаш го беше ударил ток с ниско напрежение - токов удар на паметта… - Можеше днес да е активист за мир и обединение. Като мен, като вас… - продължи той, сякаш говореше надалеч, на някакъв невидим непознат.
Разбрах, че приказката, която бяхме започнали, за „разноплеменните любовници”, ще си остане по средата…
- Ами да, трябва първо да кажа това! Сетих се внезапно и не ще да излезе от тук! - каза Ерол, като натискаше и въртеше показалец на слепоочието си като свредел.
Искаше да каже, че там обитава паметта. Която ставаше нетърпелива…
Преводачът и мой приятел, Азиз, и той усети разтърсване. Гледаше ту мен, ту него. Думите не искаха да се отронят от устата му:
- Беше средата на август, ще рече при второто нахлуване… Няма да забравя пленниците, затворени в стопански постройки на Земеделското училище в покрайнините на Морфу. В убийствата, които започнаха след настъплението на армията, участваше и Юсуф. Фанатик, сериен убиец, заклет привърженик на ТМТ. Известен в цялото село като Юсуфчо. Пази се от онези, които имат и уточняващ прякор… - рече Ерол и се засмя, наблюдавайки дали сме разбрали намека му.
Щях да му кажа, че и ние от тази страна казваме нещо подобно за хора, които поради богатото си съдебно досие не се задоволяват с името си и се нуждаят от уточнения. Но защо да го прекъсвам?
- Около месец по-рано за жалост Юсуфчо едва беше успял да се измъкне от Националната гвардия и от превратаджиите, които, щом влязоха в селото, събраха мъжете и ги пратиха накуп в Лимасол. Юсуфчо беше направил от убийството своя професия. Йъртъджъ хайван, хиена! Обикаляше с един автомат редом с турските войници - диво животно, което надушваше топлата кръв отдалече. Пленниците, към двайсетина на брой, бяха затворени в двора на училището. Случайно на мястото се беше озовал един турски лекар, от онези, които армията беше довела със себе си. С много нашивки на раменете. Помощниците му викаха „главен лекар”. Изтърва се да каже, че за щастие, след толкова години в армията, не му се беше случвало никога да види да убиват човек пред очите му. Не би го понесъл… Най-вероятно, в ада на онези дни, се беше почувствал успокоен от някаква нова заповед от командването…
Защо му трябваше на лекаря да го казва това!
В същия момент Юсуфчо излезе отпред, кълчейки се като разглезено дете, нисък, една педя човек, и взе да се преструва, все едно че прави проверка на групата пленници. Те стояха мирно пред него. На физиономията му се появи гримаса с няколко липсващи зъба.
Ерол докосна механично два-три пъти с ръката си мястото на сърцето. Там, където пушачите обикновено поставят кутията с цигарите… за да го предпазят. Запали една. Разсеяно предложи и на нас, макар да знаеше, че не пушим.
- Юсуфчо - продължи Ерол. - се обърна подигравателно към един от пленниците, дваж на неговия бой: „Ела тук, виждаш ми се подходящ!”
Беше едно високо, стройно момче на около двайсет и пет. Заговори го на гръцки. Без да губи време, той го постави като мишена на двайсет метра, насред двора на училището.
Лекарят, щом разбра сатанинските му намерения, се разкрещя:
„Дур, дур! Не, не го прави! Има заповед!”
Преди да свърши обаче, видя кървищата да оплискват малкото открито пространство, а пленникът се свлече като торба на земята.
Лекарят повърна и припадна.
„Такива ли са турските офицери, значи?”, прозвучаха псувните на хиената, която изплю шумно лятната прах, смесена с потта в ъгълчетата на устните си. „Язък за такива офицери! Плюя на такива офицери…”
Вероятно убиецът знаеше за заповедта, която беше дошла след пладне от главното командване. „Да не се убиват пленниците, за да бъдат разменени за нашите!”
И представи си, дотогава не бяхме имали сериозни проблеми с гръцките си съселяни.
Разбира се, те си събраха нещата и се изнесоха през петдесет и осма, с ЕОКА и размириците. Бяха малцинство. Преселиха се в Петра, съседното голямо село. Както беше станало и с нашите хора в други села, където те бяха по-малко.
Повечето обаче запазиха имотите си, идваха да ги работят, пиехме заедно кафето си в кафенетата. И на сватбите ни идваха, и ние ходехме на техните.
Поддържахме добри отношения до седемдесет и четвърта. Юсуф го влечеше кръвта. Сред лудостта на войната, когато отговорността не тежи лично на никого, добрият не знае къде е попаднал, а лошият става див звяр. Йъртъджъ хайван беше Юсуф!”
С последната дума Ерол хвърли гневно цигарата надалеч, сякаш целеше някого. Веднага обаче се надигна, отиде, настъпи я и я размаза с тока на обувката си.
Когато се върна обратно, каза:
- Ако онзи августовски ден липсваше от календара, ако го нямаше и онзи злощастен час, момчето днес щеше да е живо…
