Олга Фокина

превод: Красимир Георгиев

НАД АСФАЛТА МИРИС НА СЕНО СЕ СКИТА

Над асфалта мирис на сено се скита.
Този свят, от родния съвсем различен,
ограден е и са каменни стените,
а и хората на камъни приличат.

Няма ги Иван, Василий, нито Маря.
Безсловесен, извънземен странник сякаш,
упояван от бензиновите пари,
над асфалта мирис на сено се мята.

Кой ще чуе и повярва в същност вяла
как тъгува морно той с тъга човешка?
Пътя слънцето поне да бе огряло,
вятър да го възвиси на свойте плещи

към рекичката-бавачка - жъне мама!
Но напразно се оглежда и пристъпя:
слънцето под мощни домове остана,
вятърът между ъглите е пречупен.

Няма как той сам от плен да се измъкне.
Там, сред каменните правила бездушни,
се пази от колелата. Мирис дъхав
на сено, не бягай, моля те, послушай!

Виж ръцете мои с дланите преломни,
моето дихание, душа гореща.
Мирис на сено, нима ти мен не помниш?
Ти нима не беше нявга с мен на среща?

Бягам редом с теб, един до друг сме плътно,
в пътя да не те загубя, дъх стаила.
Тук не съм забравила аз наште жътви,
зайче слънчево, лъч светъл, братче мило!

——————————

НА АСФАЛЬТЕ ЗАБЛУДИЛСЯ ЗАПАХ СЕНА

На асфальте заблудился запах сена.
В этом мире, на родимый не похожем,
Всюду стены, всюду каменные стены,
Да и люди будто каменные тоже.

Ни Ивана, ни Василия, ни Марьи.
Бессловесен, словно странник иноземный,
Одурманенный бензиновою гарью,
На асфальте заблудился запах сена.

Кто услышит, кто поверит, как устал он,
Как тоскует он тоскою человечьей?
Хоть бы солнышко дорогу показало,
Хоть бы ветер подхватил его на плечи,

Проводил бы к речке-няне, пожне-маме!
Но напрасно озирается кругом он:
Солнце стиснуто громадами-домами,
Ветер пойман, меж углами переломан.

Одинокому не вырваться из плена.
Кинусь, каменные правила нарушив,
Без вопросов под колеса: - Запах сена,
Не беги, меня, пожалуйста, послушай!

Вот тебе моя рука, мои ладони,
Вот тебе моя душа, мое дыханье.
Запах сена, разве ты меня не помнишь?
Разве шёл ты не со мною на свиданье?

Побежим скорее рядом осторожно,
Не дыша: вдохнув, боюсь тебя утратить.
Я ещё не позабыла наши пожни,
Зайчик солнечный из детства, светик, братик!