СЪВЕСТ

Христо Филчев

СЪВЕСТ

Аз мога да умра, когато си поискам.
Обидна дума на голям човек да кажа
и като кукла на верига да увисна,
че даже във смъртта си да изглеждам важен.

Аз мога всичко, мога! Просто дялан камък
за всяко нещо в тоя свят съм станал,
ала едно не мога, мила моя мамо,
на моя враг със нож да му отворя рана…

Навярно има някой, който ме възпира.
О, съвест, ти ли: заключение и увод!
Как много малко работи разбирам
и затова все още съществувам.


НОВИНИ

Реверите на вестника прихванал,
чета поредни новини,
“Намеса в Салвадор - американци,
превръщат вярата в развалини…”

“Дете с две глави родено - живо!?”
Как страшно интересно е това!…
Дали е майката щастлива,
за нея нито две слова.

А по-надолу и с едри букви:
“ПОЧИНА ДНЕС АКАДЕМИК!”
Познато име, но сълзи не рукват
от моите очи - сърце челик!

И най-накрая: “Ново, ново,
открита тайната на любовта!”
И нищо друго… в мен като олово
пищи като обезумял света!

Реверите на вестника съм скъсал…
Трамваят изведнъж е спрял
и ватманът със яд ме блъска:
“Последна спирка, ставай, бе, заспал!?”