ДЪРВО СЪС СПОМЕНИ

Павлина Гатева

ДЪРВО СЪС СПОМЕНИ

Ако има минал живот,
то вероятно била съм дърво.
Бор с остри черни игли.
Черен бор.
С леко криво стъбло,
устремено нагоре.
Със очи.
Стотици очи от окършени клони,
със втвърдена смола
от сълзи
с отпечатък от малка ръка
по втвърдените ми очи.
С дървояди
от спомени.


ХОРО

Душата ми подскача
с криле на пеперуда,
захвърлила безсрамно
разкъсана тъга.
Оглежда се във извора
на своите заблуди
и къпе се в надежда
и бяла светлина.

Душата ми е свежа,
душата ми е луда,
от наркотика радост
душата се опи.
Любовно се отдава
с младежка непринуда,
изтрила в паметта си
болезнени следи.

Не ме дебни зад храста
дали ще се препъна
и в извора-заблуда
дали ще полетя.
Ела играй със мене;
докоснати от чудо,
ще прекроим съдбовно
до влюбеност света.