На 20 юли 2021 г. в село Хухла почина великият български поет Ивайло Балабанов. Той е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир “Ивайловград”, “Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел - Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 г. участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство - “Когато ставахме мъже”. Автор е на книгите: “Да се загледаш в звезда” /1979/, “Окова за щурец” /1984/, “Парола “Любов” /1988/, “Религия” /1990/, “Тракийски реквием” /1997/, “Избрано” /1998/; “Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/, „Небесен гурбетчия” /2010/, „Принос към европейската история” /2020/. Носител на награда от “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987/, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001/, книга на годината - 2004 г. за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, Националната награда “Пеньо Пенев” /2008/, Голямата награда „Летящо перо” от ІV международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка” /2010/, Националната литературна награда „Димчо Дебелянов” /2016/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода, орден “Св. св. Кирил и Методий” /2020/ и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.

Поклон пред светлата му памет!