IN MEMORIAM АНГЕЛ ДЮЛГЕРОВ

След кратко боледуване, на 4 юли 2021 г., Ангел Дюлгеров пое по светлата си пътека към Вечността.
Напусна ни председателят на Сдружението на писателите - Варна, а преди това - дългогодишен главен редактор на вестник КИЛ („Култура, изкуство, литература”), преподавател в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски”, носител на Голямата награда „Варна”, общественик и преди всичко - добър човек и приятел.
А само преди дни - на 26 юни 2021 г., той бе организаторът и вдъхновен водещ на официалното закриване на литературния конкурс и награждаването на победителите от Националния литературен конкурс „Атанас Липчев - 2021″, в Арт салона на Радио Варна.
Ангел Христов Дюлгеров е роден през 1958 г. във Варна. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” през 1982 г. Има специализации в СУ „Св. Климент Охридски” (1984 - 1986 и 1988 - 1989 г.). Автор на няколко книги за литературна история и критика. Сред тях - „Паралелни светове. Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели” (Варна: Изд. „Славена”, 2011), с текстове, посветени на Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев, Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, Илиян Троянски, Панко Анчев, Сава Василев, Турхан Расиев. Или „Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов” (Варна: Изд. „Онгъл”, 2019), в която споделя: „…в неизменното търсене на измеренията на друг, по-съвършен свят, се научих да не забравям, че светът не се изчерпва с онова, което разумът може да види; границите на възможното се простират далеч отвъд способността ни за обяснение”.
Ангел Дюлгеров е автор и съставител също и на сборниците „Йоан Екзарх и нашето съвремие”, „Позиция” (литературен алманах), „Последният българин” и др. Има множество участия в научни конференции. Публикувал е във в. „Пулс”, сп. „Български език и литература”, „Език и литература”, „Септември”, „Зорница” и др.
В последните години Ангел Дюлгеров бе здравата и сигурна опора на вестник КИЛ, из чиито страници се открояват знанията му по културна история и антропология, размислите му - оригинални и проникновено-задълбочени, изненадващи понякога, но всякога аргументирано и убедително поднесени. Изречени уверено, сериозни и аналитични, текстовете му разкриват неговото лично присъствие и светоглед, усещането му за дълбинните пластове и смисли на нещата, които изследва. Искрено, с едва забележима или отчетливо изразена тъга, или с леко иронично намигване, но неизменно философски промислено.
С болка се връщам към негови слова, отпечатани в брой 1 (392) на в. КИЛ от 13 февруари 2020 г., отразени под знака „Мисли”: „Да пишеш, понякога не е здравословно. Току-виж някой ти написал некролога.”
Тъжно е, че правя тъкмо това…
Бог да прости Ангел Дюлгеров! Светла да е паметта за него!

Ваня Колева