На 8 юни 2021 г. почина писателят Иван Копривщенов. Иван Михайлов Копривщенов е роден на 8 юни 1941 г. в с. Лесичево, Пазарджишко. Средно образование получава в Пазарджик, журналистика завършва в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист и редактор в окръжния в. „Белмекен”, в. „Автотранспорт”, строител в Русия, секретар на Клуба на дейците на културата - Пазарджик, редактор във в. „Знаме на дружбата” - Коми АССР. Издадени книги: „Измерения на възхода” (1976, в съавторство), „Когато ставахме мъже” (1976, в съавторство), „Всеки си има своя ден” (1978), „Настъпва денят” (1980, в съавторство), „Портрети от делника” (1987), „Как се казва, що е то” (1995), „Вълшебна азбука” (1996), „И стар, и млад - помощници на КАТ” (1997), „Трета вълшебна азбука” (1997), „Гатанки. Втора вълшебна азбука” (1998), „Душа на глухарче” (1998), „Между две въздишки” (1998), „Стръкче пелин за понеделник” (1998), „Наш модел САТИРИКОН” (1999), „Гатанки. Четвърта вълшебна азбука” (2000), „Когато цъфнат налъмите” (2005), „Платени грехове” (2008), „Писмо от оня свят” (2009), „По залез - преди разсъмване” (2009), „Диви рози” (2010), „Кървави пеперуди по белия сняг” (2011), „Азбука от гатанки” (2012), „Пухчо; Съкровището; Мирко Немирко. Пиеси за деца” (2013), „В огромното сияние на залеза” (2014), „Нашият Бенковски” (2015), „И никога, никога вече” (2016), „Джаста - праста” (2017) и др. Член на Съюза на българските писатели.

Поклон пред светлата му памет!